Как да разберем, трябва ли да се доверяваме на даден човек?
На какво трябва да обърнем внимание при общуване с хора, които почти не познаваме?
Доверието – това е основата на обществото
Доверяваме се не само на тези, които добре познаваме, но и на непознати.
Сервитьорът ни носи храна в ресторанта и вярва, че ще му платим, след като я изядем.
Губим в работа стотици часове на месец с надеждата, че накрая ще си получим заплатата.
Тръгваме на зелен светофар, защото вярваме, че перпендикулярно движещите се автомобили спират на червен сигнал.
Когато общуваме с членовете на семейството, близки приятели и колеги, чувстваме на кого и до колко можем да се доверяваме.
Това е, защото сме общували много с тях и сме тествали тяхната надеждност.
Но какво да правим, когато трябва да решим, заслужава ли доверие непознат?
Изследванията на психолога Жан-Франсоа Бонефон показват, че сама по себе си интуицията е много верен съветник при оценка на надеждността на човека, но не абсолютно надежден.
В лабораторни условия може да се оцени надеждността на човека с помощта на игри на доверие, в което участват доверител и доверено лице.
Даваме на доверителя 10 долара и казваме, че може да остави парите за себе си или да ги предаде на доверено лице.
Обясняваме, че в случай на предаване на пари на доверено лице сумата ще се утрои.
След това доверителят ще може или да вземе за себе си всички пари или да ги сподели с довереното лице.
Оптималният сценарий – това е пълна лоялност.
Доверителят дава на довереното лице всички пари, те се утрояват, и доверителят ги дели по равно, давайки 15 долара на довереното лице.
В другите сценарии доверителят или оставя за себе си 10 долара и довереното лице нищо не получава, или взема 30 долара и не оставя нищо на довереното лице.
Играта на доверие помага не само за да вземем решение за това до колко трябва да се доверяваме на човека, но и да разберем до колко решението е било вярно.
Игрите на доверие широко се използват в изследванията за вземане на икономически решения и точно отразяват процесите на вземане на решения за надеждността в реалния живот.
Бонефон и неговите колеги се опитали да узнаят каква информация и в какво количество е необходима за формиране на интуиция относно надеждността на човека.
1. Личното общуване е най-информативното
Учените установили, че ако се позволи на участниците да общуват за около 30 минути преди игра, доверителят разбира колко е надеждно е довереното лице.
За половин час можем да научим много за човека – да чуем как разговаря, да наблюдаваме езика на тялото, мимиката и поведението и да направим изводи.
2. Жестовете са по-информативни от приказките
Изследователите решили да проверят какво ще се случи, ако доверителят просто наблюдава как довереното лице общува с друг човек.
С други думи ще може ли да определи надеждността, без осъществяване на личен контакт?
Експериментите са проведени при 2 различни ситуации – половината доверители гледали видео с участието на довереното лице със звук, а другата половина – без звук.
В двата случая доверителите достатъчно точно предсказвали надеждността на довереното лице.
Така, именно езикът на тялото има значение, а не думите.
