Трудно можем да обясним какво е това любов.
А още по-сложно е да подлагаме чувствата си на анализ, когато емоциите и страстите бушуват, и желанието да сме до любимия заменя всички останали потребности.
Но следва да правим разлика между понятията любов и влюбване.
Често до зрялата истинска любов хората достигат след много години душевни терзания.
Чувствата, които те изпитват, създавайки връзка, а след това и разделите, предизвикват душевни мъки.
Когато хората изпитват взаимна симпатия един към друг, те преживяват множество положителни емоции.
Особено ярко това се проявява в началото срещите, в самото зараждане на романтичната връзка.
Това време се характеризира с преживяване на чувство на радост, щастие и летене в облаците.
Дори и двамата влюбени често да се карат, недомлъвките с лекота се разрешават и влюбените са отново щастливи.
Това се случва, защото двамата влюбени се идеализират взаимно.
Това, че единият от партньорите може да скрива истинското си лице – нервен, тъжен, раздразнен, обиден, не се проявява и изглежда невъзможно.
Разбираме, че това е било повърхностно влюбване, когато розовите очила се счупят и реалността неумолимо започне да се прокрадва през идеализирания образ.
В периода на влюбването за повечето хора е характерно да създават измислен образ на любимия човек.
И преди появата на първите трудности, те наивно вярват какви представи съществуват всъщност.
Какво е това зряла любов и мимолетно влюбване?
Любов и душевни преживявания
Растем с мисълта, че няма любов без страдания, и болката е постоянен спътник в отношенията.
Когато човек искрено вярва в това, се адаптира и търси начини за преодоляване на трудностите и се опитва да бъде щастлив.
Така свикваме с болката – търпението, преживяването на лишения, е по-лошо от униженията, горчивите обиди и от контрола.
Повърхностното влюбване ни кара да страдаме, да преживяваме драми.
В такива отношения всеки държи до последно на своето, не желае да отстъпва, иска промени от партньора.
В случай на отказ манипулира и заплашва.
За някои е откритие, че истинската любов не означава болка.
Всичко, което може да се случи между двама близки – недоразумения, обиди, спорове, несъмнено създава емоционален дискомфорт.
Но след известно време всичко се оправя с най-обикновен разговор и съвместно вземане на решения.
Така се случва във връзките, в които живее истинска любов.
Психология на слепите отношения
Казват, че любовта е сляпа. Именно влюбването не забелязва недостатъците.
Влюбените хора са склонни да игнорират видимите отрицателни качества на любимия, вредни навици и вярва, че от любов той ще се промени.
Подобни връзки завършват обикновено трагично с твърдения от рода: „любовта ме заслепи, нищо не забелязвах“.
Така говорят хората, преживели дълбоко разочарование.
Истинската любов идва с опита и често след години, когато човек вече е преживял сляпо влюбване и си е направил изводи.
Влюбването предполага кратко общуване
Често влюбването може да бъде краткосрочно, то изчезва, когато на хоризонта се появят първите трудности или необходимост от поемане на отговорност.
Почти всички впоследствие разбират, че не са готови за подобна крачка и обикновено се разделят.
Любовта не контролира и не забранява
„Ще станеш такъв, какъвто аз искам“ е лозунгът на повърхностното влюбване.
В противен случай на ход идват манипулации, заплахи, шантаж.
Опити за ограничаване на партньора в неговите проявления – общуване с приятели, избор на дрехи, професии, хоби и т.н.
