По света трудно може да се намери човек, който поне веднъж да не се оказвал жертва на манипулиране.
За колкото и умни да се смятаме, всеки от нас си спомня как и то не веднъж, не два и дори не десет, се е поддавал на молбите на мошеници, например на цигани или на екстрасенси, на реклами, на политическа пропаганда.
И все пак е добре, ако можем да забравяме тези неприятни моменти, но понякога те много сериозно могат да повлияят на живота ни.
За да запазим ясен ума и да не допускаме разрушаване на отношенията с най-близките, да започнем масово да „унищожаваме“ приятелите си в социалните мрежи, е важно да не се поддаваме на заблудата на внушаваните ни отвън „знания“. А за тази цел ще се опитаме да разберем как действа механизмът на „промиване на мозъци“.
Промиване на мозъци – как това работи?
За първи път терминът brainwashing употребява в своя сензационна статия, публикувана във вестник във Маями, Флорида, журналист и сътрудник на отдела за пропаганда на ЦРУ.
Той буквално превел на английски китайският израз „си-нао“ – „промиване на мозъци“ – така казвали на методите на принудителното убеждение, с които изкоренявали от китайците, възпитани в епохата преди революцията, феодалния тип мислене.
По-късно подробно било описано как по време на Корейската война, която се водела между северната и южната част на Корея, китайските комунисти в управляваните от тях лагери за военнопленници успявали да постигнат дълбоки поведенчески изменения у американските войници, като с психологическо и физическо въздействие се разрушавала тяхната индивидуалност, преиначавал се целият техен светоглед.
При манипулиране на масовото съзнание физически методи не се използват, но на ход е същият този „трикомпонентен“ механизъм – изключване на разума – понижаване на критичността на мисленето, предизвикване на страх – създаване на опасност и предлагане на изход чрез представяне на спасителя.
Изключване на разума
Обикновено човек доста критично възприема получаваната информация. Хората инстинктивно се съпротивляват на новото, нищо не приемат на доверие.
Например, в детайли оглеждаме обувките, които се каним да купим, миришем храната, преди да я сложим в устата, с подозрение се отнасяме към новостите.
Но при зомбиране нашият разум вече не работи, и ние сме готови да повярваме в каквото ни кажат. Защо се получава така? Нашият реалистично настроен възрастен биват превърнат в изплашено дете.
Критичността се изключва и всички други средства за защита на личността. И ние започваме да оперираме с образи и с „факти“, които са изкуствено създадени и натрапени ни от социалната митология.
Както се казва – „много хора приличат на колбаси, с каквото ги напълнят, това и носят със себе си“.
Предизвикване на страх
Как рационално мислещият възрастен се превръща в доверчиво дете? Като се създава опасност за неговите базови потребности.
Най-сериозният пример е промиването на мозъците на американските военнопленници в корейските лагери или хората, попаднали в секти.
Първоначално човек напълно се изолира от обичайното си обкръжение и от алтернативните източници на информация, за да не се подкрепя предишните си убеждения и жертвата изпада в пълна зависимост от новите си стопани.
Впоследствие идва редът на жизненоважните потребности на човека – бива лишен от храна, сън, елементарни удобства. Много бързо той остава без воля и изпада в състояние на безпомощност, ценностите и убежденията минават на втори план.
Колкото и парадоксално да звучи, но този метод се използва и в рекламата.
Разбира се, не ни лишават от храна, вода или сън, но ни потапят във въображаем свят на глад, жажда, недостиг на най-необходимото – колкото по-талантлива е рекламата, толкова по-достоверни са образите на хората, измъчени от недоспиване, сексуална неудовлетвореност, глад, жажда, така ние бързо се превръщаме в изплашеното дете и се подчиняваме на властта на този, който ще ни избави от мъките с помощта на например картофени чипсове, дъвки с нов вкус, газирана вода.
