Вдигнете ръка, ако смятате, че сте затънали в работа. И не я пускайте, ако ви се струва, че постоянната заетост отрицателно се отразява на продуктивността ви. Стоите ли така с вдигната ръка? Тогава продължете да четете по-нататък.
Човек лесно се поддава на изкушението да работи без почивка, дори когато става контрапродуктивен – така се предполага, че е устроен нашият мозък. Но съществува средство, с помощта на което тази предразположеност може да бъде насочена в по-продуктивна посока.
Проведеното от американски учени изследване по въпроса защо ние често сме претоварени /без това да е полезно и ефективно/обхваща 2 причини . И 2-те се предизвикват от човека и без той всъщност да го осъзнава.
Човек се бои от безделието – американски психолог и съавтор на проучването коментира, че има много познати, които обикалят по няколко километра из града, само за да чакат няколко минути на светофара, въпреки че всъщност ще загубят на пътя повече време.
Предходни изследвания вече показаха, че същото се случва и на работното място – ние си измисляме занимания, за да не си губим времето бездействайки.
Човек е склонен да действа – сблъсквайки се с неопределеност, с проблем, който е невъзможно незабавно да решим, ние се насочваме към правенето на нещо, дори когато не трябва да правим нищо и по-умно би било просто да изчакаме.
Представете си вратар от Висшата английска футболна лига, който е необходимо да удържи на серия от дузпи. Каква е най-ефективната стратегия за отблъскване на топката и недопускането ѝ да попадне във вратата?
Много от нас си представят, че стоейки пред вратата, той ще трябва бързо да се хвърля наляво или надясно, но се установило, че най-разумното е той да застане в центъра.
Изследванията показват, че хвърляйки се надясно вратарят хваща не повече от 12.6% от дузпите, а скачайки надясно – малко повече – 14.2. Най-добре се справят тези вратари, които остават в центъра при биенето на дузпата – шансът да не допуснат гол при тях достига 33.3%.
Въпреки това едва в 6.3% от случаите вратарят остава в центъра, без да се измества. Защо?
Защото е по-лесно поносимо от психологическа гледна точка вратарят да допусне топката да влезе във вратата, когато се опитва да направи нещо, да се хвърли, макар и в грешната посока, отколкото безславно да гледа как му отбелязват гол, дори не опитвайки да спре влитащата във вратата топка.
Нашата склонност към действие в такива ситуации се обърква с емоциите, с усещанията, че е нужно да се действа, дори ако човек не знае как и защо. Но често е много по-полезно да се спрем, да се вгледаме в детайлите и да обмислим ситуацията.
Склонността за действие ни подбужда да търсим решения, преди още да сме вникнали в проблема. Авторите на посоченото по-горе изследване са установили, че човек се чувства по-продуктивен, когато изпълнява задачи, отколкото когато ги планира.
Особено когато са под натиск хората съжаляват за загубата на време за планиране, въпреки че по този начин си гарантират по-висока ефективност, отколкото когато прибързано изпълняват задачите.
Много от нас през цялото време са заети и трудно и изключително бавно се придвижват напред – това е така, че те не са продуктивни. Как да си помогнем? Напомняйте на себе си, че времето, загубено в размишления, неизбежно ще повиши вашата ефективност.
