Един от най-големите проблеми на много родители е отказът на детето да се храни. Понякога става въпрос за определена храна или желанието му да пропусне отделно хранене, а друг път става въпрос за системно отричане на огромна част от храненията.
Дори и да сте се примирили вече с воденето на тези ежедневни битки или да си мислите, че те са невъзможни за решаване, не се отказвайте, защото правилното и разнообразно хранене е ключово за доброто здраве на детето ви след време.
Какво НЕ трябва да правим
Ако четете тази статия, най-вероятно, вече сте изпробвали доста «техники». Много често, родителите, в стремежа си да направят възможно най-доброто за детето си не премислят какво се случва в съзнанието на детето и каква е неговата гледна точка по отношение на храната.
Една от основните грешки на родителите по отношение на храненето е да се опитват да убедят детето да опитва храната, която очевидно не иска. Най-често, си мислим, че ако дадем «само една лъжичка» детето ще преоткрие ястието и ще започне да се храни.
Ами в повечето случаи, детето само се изнервя и тази една хапка от храната не му носи нито удоволствие, нито значителна хранителна стойност.
Често, си мислим, че ако убедим детето в това, че с изяждането на порцията храна, ще стане «голямо и силно», то веднага ще поиска да хапне. В повечето случаи, така постигаме обратен ефект.
В главата на детето, се поражда идеята, че единствено с тази порция то ще порастне и това се превръща, за него, в натиск и у него се поражда желанието за «протест».
Тези битки с храненето, често, ядосват нас, възрастните. Понякога, си служим със заплахи, относно налагането на определено наказание, в случай, че детето не изяде порцията си. В дългосрочен план, това може да го настрои негативно към храната и то да приеме храненето не като необходимост и удоволствие, а като «бягство» от наказанието.
Как да се справим
Не премайте отказа от хранене, като непослушание и бунт срещу вас и не впрягайте излишни емоции и нерви. Покажете на детето, че това, че не иска дадена храна, не ви напряга и не обръщате внимание върху това.
Така то, ще приеме храненето за нещо спокойно и рутинно, и няма да го свързва с напрежение.
Все пак, е добре да покажете, че храненията у дома се случват, по определен план и, че детето трябва да се научи да го уважава. Затова следващият път, щом малчуганът поиска сандвич преди лягане, заради нежеланието му да вечеря с вас, не уважавайте молбата му и така с времето то ще привикне към вашия график.
