През 1993-та година, осигурявайки на своя отбор златен олимпийски медал – за 3-ти път спечелил шампионата NBA и за 7-ми път, събирайки за един сезон повече точки, от който и да е баскетболист в първенството на САЩ, Майкъл Джордан обявил, че излиза от големия спорт. Тогава той бил на 30 години.

„Дойдоха времена за промени“, - пояснил Майкъл. Оставало малко време до началото на поредния сезон, а Джордан изобщо не намирал в себе си стимул за интензивни тренировки.

„Уморих се от рутината, през цялото време едно и също, аз не чувствах вече предишната радост и очакване, всичко ми беше дошло до гуша“ – спомня си той.

Неотдавна нещо подобно се чу от друга знаменитост, която не е популярна в България. Това е Джон Стюарт /популярен американски ТВ водещ и сатирик/ отговорил на въпроса дали ще остане той в The Daily Show /ТВ предаване по американската „Comedy Central“ /сега, когато е заснел успешен филм.

„Не мисля, че когато и да и било съм успявал да намирам по-подходяща работа в друга сфера – казал Стюарт /неговият договор скоро изтича/. - И все пак идва момент, когато разбираш, че с каквото и да се занимаваш, ти навлизаш в едно твърде комфортно състояние“.

Повечето от нас са чувствали нещо подобно след завършване на голям проект, сключване на успешна сделка или след отлично подготвена презентация за пред съвета на директорите.

Със седмици и дори месеци вие се принуждавате с огромни усилия да се съсредоточите върху едно и също нещо и това наистина е един херкулесов подвиг. А след това идва деня, когато вече всичко е приключено.

Стремейки се към тази велика цел, непрекъснато по време на работа, ние се представяме колко щастливи ще се почувстваме, когато покорим нов връх в кариерата си.

И не предвиждаме, когато, образно казано, изкачваме планината, ни предстои спускане и ще трябва да се изправим и срещу студения вятър, който ще не пречи да го направим бързо. След периодът на еуфорията приключи, ще ни е необходимо да се обърнем към обичайния си начин на живот и отново да се завърнем към работния си график.

А това не е толкова просто.

На първо място, когато напрегнатите ситуации, вълнението, упоритият труд се сменят с по-спокойни периоди от живота е напълно възможен упадък на духа.
Докато сме под постоянен стрес, ние се поддържаме от високите нива на адреналина в кръвта.

Ние привикваме с постоянните нужди и изисквания на околните и когато изведнъж всичко това спре, ние навлизаме в състояние на някакъв духовен упадък.

Освен това обикновената рутинна работа не е толкова привлекателна. За да можем да се отдадем на нещо, на нас ни е необходимо да виждаме постоянен растеж. А след резкия скок и усиленото ни професионално развитие и на нас ни изглежда, че настъпва застой.

Но главната трудност с мотивацията след значителен успех се заключава в това, че ние не разпознаваме симптомите на емоционалното прегаряне.

Ето какво можете да направите следващият път, когато сте принудени да се върнете към обикновения си начин на живот след голям служебен успех.

• Осъзнайте, че след това вашата работа ще стане доста по-трудна и отговорна.
• Разделяйте мислите от действията – за тази цел отделете няколко часа от работното си време, за да си съставите списък с приоритети.