Растежът и иновациите започват от креативните идеи. А креативността на отделните хора зависи от техния опит, мотивация и умението им да мислят творчески. На ниво колектив креативност се поражда от синергията на неговите членове – благодарение на нея цялото се оказва повече от сбора на неговите части.

Най-често за тази цел се прилага методът на мозъчния щурм /синоними – брейнсторминг, мозъчна атака, мозъчна буря/. Тази техника е разработена още през 50-те години на миналия век от американския рекламен специалист Алекс Озбърн. Брейнстормингът следва четири принципа:

1. Генерирайте, колкото се може повече идеи;

2. Обръщайте по-голямо внимание на нестандартните, оригинални идеи;

3. Комбинирайте и усъвършенствайте предложените идеи;

4. Докато протича самата мозъчна атака, не отхвърляйте и не критикувайте нищо;

Този процес по своята природа е неформална и неструктуриран, основан на 2 отдавна известни психологически предположения – на първо място присъствието на други хора само по себе си оказва стимулиращо въздействие, а на второ количеството рано или късно преминава в качество.

Озбърн твърдял, че мозъчната атака дава с почти 50% по-добър резултат от индивидуалните усилия. Но вече повече от 60 години научните изследвания така и не потвърдиха, че идеите, породени по такъв начин са по-добри от тези, които еднакъв брой хора биха могли да „изработят“ самостоятелно.

Голямо количество примери насочват по-скоро към това, че брейнстормингът нарушава творческия процес и в резултат не допринася за взаимодействието между отделните членове на екипа и по този начин намалява общата успеваемост.

Метааналитичният обзор на повече от 800 екипа установил, че на хората им идват повече оригинални идеи, когато не общуват с другите.

Особено вреден е брейнстормингът за големите екипи, за групите, които се ръководят много строго и в тези случаи, когато устните изказвания /в смисъл устно предложените идеи/не се протоколират, тоест не биват записвани.

Защо мозъчните атаки не дават желаните плодове?

Освен горепосочените има и още 4 причини:

• Кръшкане – известна тенденция, у нас се използва разговорно и „аванта“ – хората да влагат по-малко усилия в екипа, отколкото когато отговорността се носи от всеки член на колектива. Това е подобно с ефекта на наблюдателя – ние не сме склонни да правим това, което и други хора могат да направят вместо нас.

• Тревожност – хората обикновено се тревожат за това как ще бъдат възприети техните предложения.

Това явление има и друго название: „страх от оценка“. Ако някои от членовете на групата имат превъзхождащи знания и опит, останалите не биха искали да стават за смях пред тях – особено много този страх потиска интровертите и неуверените в себе си хора.

• Най-малкият общ знаменател – това е процес, наречен „адаптация към понижение“, когато най-талантливите членове на групата започват да приличат на най-неспособните или на най-неопитните, които скоро са се присъединили към екипа.

Този ефект е добре известен в спорта – тренирайки със слаби партньори или противници, спортистът загубва собствените си навици, отпускайки се до нивото на човека, с когото тренира.

• Участниците в мозъчната атака взаимно си пречат – без значение колко е голяма група, непременно има едно условие – да се предлага на екипа не повече от една идея на едно изказване, тоест когато на определен член на екипа се даде думата, той няма право да предлага повече от една идея.

Изследванията показват, че количеството идеи достига максимум при 6-7 участника в мозъчната буря, а с увеличаване на броя на участниците, броят на хрумванията намалява.