Всяка дреболия ни вади от равновесие, а нервите ни са опънати като струни, може би познато състояние? Редки пристъпи на раздразнителност се случват при всички. Постоянната готовност да избухваме по всеки повод или необходимост постоянно да потискаме негативните емоции, това е сериозен проблем.
И не следва да смятаме, че всичко това е само следствие от лош характер или прекомерно напрежение.
Причината може да е в нарушения на чревната функция, поради дисбаланс на микрофлората, дисбактериоза.
Как дебелото черво управлява мозъка ни и какво да правим в такава ситуация?
Защо се дразним за няма нищо
Раздразнителен, избухлив, нервен човек реагира прекомерно на външни дразнители, като губи почва под краката си, заради дреболии.
Понякога това се обяснява с особености на характера. Психиатрите обаче казват, че подобна особеност на личността се среща само при един от хиляда. Затова и ако стане трудно раздразнението да се овладее, то трябва да се търси причина.
Причините не са малко – в този списък са цял спектър от болести до психологически фактори.
- Раздразнителността може да се появи като сигнал за недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите на главния мозък, което не е рядкост при атеросклероза, хипертония, исхемична болест.
- Енцефалопатия – увреждане на главния мозък, с тревожна невроза може да бъде също и следствие на патология на бъбреците и на черния дроб, отравяния, диабет, възникват, заради травми.
- Психическите разстройства често се съпровождат със склонност за раздразнение. Към тях се отнасят изтощение на нервната система – често състояние на съвременния човек, от ученици до мениджъри, млади майки и домакини. Неврастения се предизвиква от повишено напрежение при високо темпо на живот и изобилие от негативна информация, неувереност в собственото бъдеще, продължителен стрес.
Безсъние, нарушение на апетита и на храносмилането, трудности с концентрацията, понижаване на работоспособността, колебания на настроението от апатия до избухвания – всичко това заедно влиза в комплекс от симптоми на нервно изтощение.
Неврастения също може да възникне при недостиг в организма на различни микро- и макроелементи. Особена роля играят магнезий и витамини от група В. И тук се появява още една причина за раздразнителност – дисбактериоза или дисбиоза на дебелото черво.
Възможно ли е чревната флора да стане причина за психически нарушения и за болести, които се съпровождат с чести избухвания?
Дебелото черво – вторият мозък
Кой управлява нашето поведение и емоции? Може би странен въпрос? Разбира се, отговорът е мозъкът. Ако пък смятате така, то имаме новина за вас – не всичко е толкова прост.
Значителна част от управлението на емоциите червата поемат върху себе си заедно с килограмите микроорганизми, които го населяват – чревният микробиом.
Именно от неговата балансирана функция зависи не само храносмилането, но и обмяната на веществата, реакциите на имунитета. А също и нивото ни на работоспособност, хранителни пристрастия и дори щастие.
За последните години микробиомът на червата се разглежда не като помощник на храносмилателните процеси, а и самото дебело черво с неговите обитатели като практически втори мозък, толкова са важни неговите функции.
Например, при многократни изследвания учените доказват, че със затлъстяване, диабет и дори аутизъм можем да се заразим, ако пресадим микрофлора от болен на здрав.
За щастие, обратното пресаждане – от здрав на болен, помага за облекчаване на състоянието.
- Микрофлората на чревния тракт умее да образува невромедиатори, бактерии, които са способни да синтезират „хормони на щастие и на удоволствие”, ендорфини, серотонин, и то в количества, сравними с образуваните от главния мозък.
- Бактериите също отговарят за образуването на витамини от група В, необходими за нормалното функциониране на нервната система и на реакция на стреса. При дисбактериоза се наблюдава недостиг на витамини от група В.
- Усвояването на магнезий също се подпомага от микробиома – установява се, че лактобактериите разграждат съединения, които пречат на усвояването на този важен микроелемент.
Ако пък балансът на микробиомът се измести и водеща роля започнат да играят „неправилните бактерии”, то се понижават нивата на витамините и на магнезия. Започват патологични процеси в организма – и не само от страна на стомашно-чревния тракт.
Доказано е, че дисбактериоза /дисбиоза/ може да провокира:
- Хипертония – някои бактерии умеят да активират реакцията на трансформация на хормона на кортизола, което води до нарушаване на транспорта на натриеви йони в бъбреците;
- Болест на Паркинсон – при дисбактериоза се повишават нивата на системно възпаление. На свой ред това провокира изменения на конфигурацията на специфичен белтък, който става причина за заболяването;
- Захарен диабет тип 2 – заради дисбактериоза може да се наруши въглехидратния метаболизъм, което повишава риска от развитие на болестта;
- Патологии на сърдечно-съдовата система и дори онкологични заболявания – микробиомът влияе на имунната система.
Грижата за здравето на дебелото черво и на неговите обитатели – това е не само гаранция за нормалното храносмилане, но и за профилактика на различни сериозни заболявания и състояния. А също и начин да си върнем доброто настроение и да станем по-спокойни, да се създадат условия за размножаване на полезните бактерии, например, с помощта на пробиотици.
Защо се развива чревна дисбактериоза
За първи път чревните бактерии се заселват по време на раждане – доказано е, че естественото раждане в тази посока, е много по-добро от оперативното.
След секцио при бебетата, често през първите месеци се наблюдава преобладаване на патогенната микрофлора. Кърменето играе огромна роля при формирането на чревния микробиом.
В зряла възраст на състоянието на чревния микробиом влияят множество фактори – и особеностите на хранене, и наличие на хронични заболявания, и стресови ситуации, както и прием на антибиотици.
- Антибиотиците заедно с патогенните бактерии унищожават полезните, затова често страничен ефект от курса на лечение е срив на баланса на чревната микрофлора, диария и запек.
- Дисбактериозата днес се смята за едно от маскираните проявления на стрес, тъй като нейният състав е възприемчив към емоционалното състояние. Когато сме изнервени и се тревожим, червата започват първи да страдат.
Възниква затворен кръг: нервничим, бактериите загиват, нарушава се образуването на необходимите хормони и витамини, и започваме да се изнервяме още повече.
Какво да правим? Отговорът е да се преборим с дисбактериозата, и да помогнем на микрофлората да се възстанови с помощта на пробиотиците.
Толкова различни бактерии – какъв пробиотик да изберем
Назначаването на пробиотици – да нормализираме микрофлората на червата и да възпрепятстваме увреждането на стените на червата с патогенни микроорганизми. Пробиотиците на пазара обаче не са малко. Как да разберем, че пробиотикът наистина може да подобри чревната функция, а не да се ограничаваме с напразни обещания?
Основният проблем – бактериите да стигнат до червата без загуби. Полезните бактерии е необходимо успешно да преминат киселинната среда на стомаха, бързо да намерят храна, да се размножат, и да станат доминиращи над патогенната и условно-патогенната микрофлора. При дисбактериоза това наподобява десант в зона на военни действия.
Затова и пробиотикът трябва да се състои от много устойчиви щамове, те трябва да са издръжливи в киселата среда на стомаха, на влиянието на пепсините и особено добре да умеят да се прикрепват към лигавицата на чревната стена.
Пробиотичният компонент не изисква защитна капсула, и затова може да се приема още в етапа на лечение с антибиотици, за да не се допусне развитието на диария, свързана с прием на антибиотици.
За да се балансира чревната микрофлора, трябва пробиотикът не само да стигне до червата, но и пробиотичните бактерии да са достатъчно много. Количеството трябва да бъде не милиони, а милиарди, затова и най-добрите пробиотици са с по 3 млрд. пробиотични бактерии.
Не само бактерии – пробиотик с витамини от група В
При норма чревната микрофлора постоянно продуцира витамини от група В, макар и тези витамини да са необходими на целия организъм, първите признаци на техния недостиг възникват от страна на психиката – раздразнителност, страхове, депресивни състояния, нарушения на съня. Всичко онова, което често приписваме на стреса и на преумората.
