Всичко, което трябва да знаем за нарастващата популярност на културата на бавното движение.

Работим през почивните дни и по време на отпуските, преглеждаме новините в социалните мрежи, ядем в движение, едновременно гледаме филм и четем книга. Минимум време, максимум ефективност, това е мантрата на съвременността.

Дори не забелязваме, че колкото повече бързаме, толкова по-малко успяваме.

Поддръжниците на културата за бавно движение или бавен живот – slow life, живеят на принципа „да забавим темпото, за да го ускорим”.

Съзнателно са се отказали от надпреварата и се стараят да получат удоволствие от всеки един момент в живота.

Как да се радваме на живота, без да бързаме постоянно

Какво е това „бавно движение”

Заражда се през 1986 г. в Италия, когато е организиран протест против отварянето на нов ресторант за бързо хранене в Рим. Формата на протест се състои в организиране на банкет, на който се похапва традиционна италианска паста.

Заведението за бързо хранене, въпреки недоволството, било открито, но усилията на италианеца не остават напразни. Буквата М, традиционната златна арка на ресторанта, била направена доста по-малка.

Освен това благодарение на италианеца, който организира протест срещу откриването на нови заведения за бързо хранене на Апенините, възниква движението „бавно хранене”.

Поддръжниците на това течение се изказват против дюнери и хамбургери, които предпочитаме да ядем в движение, и призовават да сядаме да обядваме както сме го правили като деца.

Сега „бавното движение” наброява няколко десетки направления. Освен бавното хранене съществува и такова образование, както и стареене, наука, медицина, мода, четене, град, пари, телевизия, пътешествия и прочие.

В рамките на движението са открити множество организации, сред най-влиятелните са американския фонд „Удължи мига” и европейската асоциация за забавяне на времето.

Броят на привържениците на тази култура бързо нараства.

Какви са идеите на културата "бавен живот"

Поддръжниците на бавния живот не одобряват ускореното темпо на съвременното ежедневие и го смятат за безсмислено и досадно.

Според тях, неудачник не е този, който работи малко, а този, който изпълва своето дневно разписание до откат и постоянно бърза.

Който бърза, е принуден да се хлъзга по повърхността. Хората обаче имаме нужда да се обърнем внимание на задълбочения смисъл, да градим отношения със света и с хората.

Повечето хора работят много, за да създадат илюзия за бурна дейност, да подчертаят своята важност и да забравят за битовите проблеми.

Призивите на най-върлите поддръжници на новата култура не са да се зареже цивилизацията и да се отиде да се живее в гората.

Слоулайфърите са обикновени хора, които желаят да живеят добре в динамичния съвременен свят. Философията на движението се свежда до търсенето на равновесие.

Когато трябва да се бърза, се бърза. Но когато не е наложително това да се прави, темпото се забавя.

Защо си струва да опитаме

Надпреварата в работата неизбежно се съпровожда със стрес, безсъние, храносмилателни разстройства.

Според статистиката на Американската асоциация по психология, 75% от възрастните американци изпитват умерени и високи нива на стрес всеки месец.

Хроничният стрес повишава нивата на кръвното и на захарта, понижава способността ни да се концентрираме, храносмилателната система също страда.

Недостигът на сън може да разруши имунната система, да предизвика диабет и болести на сърцето, да провокира раздразнителност и депресия. Стига да прекалим с дюнерите и веднага се появява главоболие, акне, килограмите започват да трупат, вдига се кръвното и нивата на лошия холестерол.

Науката и статистиката са на страната на бързащите бавно. Те получават по-голямо удоволствие от живота и по-малко боледуват, защото избягват стресовите ситуации и се стараят да изживяват всеки миг.

От къде да започнем с бавния живот

Как да работим

  • Така че да ни остава време за себе си и за семейството;
  • Да се научим да казваме НЕ;
  • Да отделяме по 10 минути дневно за медитация или 20 минути за сън следобед. Така се повишава производителността на труда и способността ни да се концентрираме.
  • Озаренията идват, когато сме отпочинали – под душа, по време на разходка, преди сън или по време на бягане. Мозъкът преминава в бавен режим;
  • Не трябва да се работи през почивни дни и по време на отпуск.