Да полетим в космоса, да обиколим света… Къде отидоха нашите юношески мечти?
Какво ни попречи да ги реализираме? И не е ли време да превърнем нашият свят във вълшебство?
Затворете очи и си спомнете. Вашите детски мечти са били толкова ярки, толкова реални.
Търсели сте приключения, строили сте кораб или сте летели във въздуха, живели сте сред вълци и лъвове…
С цялото си тяло сте усещали това, което мечтите са ви давали – радост, могъщество, свобода.
Всичко е било възможно.
Какво направихме с всичко това?
Не става дума за конкретни желания, за куража да мечтаем, за този порив, за безогледната вяра в себе си.
Някои отговарят с въздишка, други се възмущават.
Повечето сме убедени, че човек в зряла възраст не трябва да витае в облаците, длъжен е да бъде реалист.
Мечтите са за младите, които още не са сблъскали с живота.
Социолозите потвърждават това – 2/3 от тези, които мечтаят са хора до 35 години.
Тези, които вече са се сблъскали с житейските реалности, също мечтаят, но техните мечти са практични и са съвсем реалистични.
Забравяме да мечтаем, защото неопределеността за нас е непоносима.
Дори и да разсъждаваме съвсем разумно, все пак е очевидно, че нещо не ни е съвсем както трябва.
Например, 81% от служителите на българските компании биха желали да си сменят професията.
И 30% от тях смятат, че не са на мястото си, а 29%, че не могат да реализират своя потенциал, 22% пък се оплакват от професионално прегаряне.
На този фон тези, които не ги устройва заплатата са съвсем малко – 29%.
Това означава, че преобладаващата част от хората са недоволни от естеството на работата си. Но само 1/3 решават да сменят професията.
Страхуваме се от разочарование и неуспех.
Но в по-голяма степен това, че се отказваме от мечтите си, се обяснява с това, че не успяваме да издържим на неопределеността. За нас е непоносима.
Есенциална депресия
Смътна, но постоянна неудовлетвореност от живота, усещат и много хора, на които всичко сякаш им е наред – и с кариерата, и със семейството, и с парите.
Често това усещане се появява на около 40-годишна възраст.
Човек вече е постигнал много и може да си позволи почти всички удоволствия.
Но всъщност нищо не му носи истинска радост. Проблемът е, че не се запитва дали живее живота, който наистина желае.
Това е един от проблемите на съвременната потребителска цивилизация, която предлага много изкушения.
И ние заменяме истинската, собствената си мечта с някаква друга, изкуствена, която ни е натрапена отвън.
На запад все повече се говори за есенциална депресия. Човек не чува самия себе си, не разбира сигналите на собствена си психика.
В известен смисъл се превръща в робот.
Изследванията на френски психоаналитици показват, че това води до широк спектър от соматични проблеми.
Тялото започва да сигнализира, че в живота ни не всичко е толкова наред, колкото изглежда.
Понякога това е просто временен спад на силите, недостиг на енергия.
Но може и да се стигне до тежки заболявания.
Да последваш мечтата си, не е задължително рязко да промениш живота си.
В повечето случаи нашата мечта и реалността на ежедневието ни имат допирни точки.
Остава ни само да ги намерим къде са и ще открием потенциала за творчеството и развитието.
