„Аз нося могила върху себе си?“ – така ли говорите, гордеейки се с умението да пазите тайни. Но това изобщо не е правилно, тъй като тайните представляват сериозна заплаха за здравето ви.
Да приравнят тайните на токсични вещества са се досетили още в дълбока древност. През 3-ти век от новата ера ученият-богослов Ориген нарекъл тайните „отрова в буквалния смисъл на тази дума“ и единствената им противоотрова – публичното покаяние.
А през 30-те години на миналия век Oxford Group – организация-предшественик на днешните анонимни алкохолици, превърнала идеята за изцеление чрез признание в един от силните си слогани – „Ти си болен, доколкото са болезнени твоите тайни“.
Лъжата, която е навредила на някого, а на вас ви се е разминало. Болката, които несъзнателно сте причинили на някого. Грешката, която се срамувате да си признаете.
В анонимна анкета, проведена от Университета на Айова, 95% от анкетираните съобщили, че пазят в своя шкаф един или няколко скелета.
Това е обществен проблем. А последните изследвания на учените доказват на практика това, което древните богослови са твърдели само теоретично.
Според известен психиатър от Калифорнийския университет, ако човек не е психопат, то срамните тайни неминуемо влошават неговото здраве.
В това няма никакво съмнение, веднага се съгласява психолог от университета на щата Тексас. Всяка година се появяват все нови свидетелства за това на какъв риск ние излагаме своето здраве, прикривайки негативна информация.
Ако трябва да сме по-конкретни – изследователите, например, са установили, че необходимостта да се пази тайна предизвиква хронично образуване в организма на хормони на стреса, особено на кортизол.
Вече неведнъж сме писали какви неблагоприятни промени в организма предизвиква засиления синтез на този хормон, но нека си припомним – проблеми със стомашно-чревния тракт, с артериалното налягане и паметта, отслабване на имунната система, безсъние и депресия.
Според неврохирург от университета Дюк, САЩ, на човешкия мозък са му необходими допълнителни ресурси за прикриване на тайната.
Постоянно да помним кого и с какво сме излъгали; да различаваме директно измисления от нас свят от положението на нещата всъщност – тази конфликтна задача, толкова натоварваща префронталната кора и амигдалата на мозъка.
Противоречията водят до стрес.
Преди 15 години група учени направи опит да претегли душата на човека, като определи разликата в теглото на още живия и след смъртта му. Полученият резултат се оказал доста съмнителен.
По-малко шум се вдигна, но за сметка на това по-полезен се оказа експеримента, проведен неотдавна, от американски учени.
Те опитали да проверят дали изразът „тегло на душата“ е метафора или отразява реален факт.
40 участници в експеримента били заведени в подножието на хълм и били помолени да си припомнят голяма и малка тайна, а след това да определят трудно ли ще им бъде да изскачат височината.
Резултатът – колкото по-голяма била тайната у съответния доброволец, толкова по-трудно му било изкачването на хълма.
Участниците от другата група също си спомнили значима или несъществена тайна, а след това трябвало да хвърлят медицинска топка на 3 метра.
Почти всички участници с големи скелети в гардероба надминали изискуемите 3 метра.
Техният мозък преувеличавал тежестта на задачата, подсъзнателно сумирайки усилията, необходими за хвърлянето на възглавницата, с енергията, която ще отива за паралелното поддържане на тайната. И в резултат хвърлянето се оказало по-силно.
