Понякога детето, сякаш е отражение на своите връстници. То не притежава самостоятелно мислене, неговото поведение е като копие на това на неговите другари. Освен това то често плаче, показва слабост, сякаш няма увереност и лично мнение.
Родителите, които разпознават в това описание характеристиките на своя син или дъщеря, е важно да знаят, че този детски тип личност за първи път е дефиниран от Питър Лесгафт. Живял през 19-ти век педагог, учен и организатор.
Неговите идеи са актуални и до днес, разкриват въпроси от семейното възпитание като отношение на родителите към детето, изграждането на детската личност и характер.
Лесгафт пише и говори много за важността детето да формира собствено мнение и как родителите, без да искат, му отнемат възможността да изразява мисли и да демонстрира характер.
На 26 февруари бе отбелязан – Световен ден на нетърпеливостта. Понякога родителите бързат да помагат на детето – но какво е влиянието на безграничната родителска любов върху изграждането на детския характер? Защо невинаги трябва да помагаме на детето, ако то с нещо не се справя?
Неинициативни, зависими и слаби деца – защо са виновни родителите
Характеристика на детето по Лесгафт
Децата с леко задръстен тип личност се отличават следните черти на поведение:
- Стеснителност
- Невъзможност да действат самостоятелно в непозната обстановка
- Неловкост, регрес в развитието – емоционално 7-годишно дете може да наподобява на 2-3-годишно.
- Зависимост от другите, от по-силните и уверени другари
- Неумение да правят избор
- Безпомощност, неразбиране на учебния материал
- Емоционалност, егоизъм
- Стремеж към подражание
- Лъжлива самонадеяност, самодоволство
До къде води прекомерната любов на родителите
Любовта към детето следва да се разграничава от методите на неговото възпитание. Понякога родителите толкова се боят да не лишат децата от внимание, че изпълняват всички техни прищевки и спонтанни приумици.
На пръв поглед няма нищо осъдително в такова внимание, но ако знаеха за последствията, които могат да предизвикат, много родители биха се замислили над своето отношение и на това какви качества на личността възпитават у детето.
Родителите, които имат малки деца, следва да се замислят как да не направят от тях мамини синчета или таткови щерки, несамостоятелни и безотговорни хора. Какви препоръки следва да се спазват?
Важно е да изградим вътрешна увереност у детето, че то ще се справи с поставената задача. На 3 години – то ще се облече и ще си измие зъбите, на 4 – ще си оправи леглото. На 5 и 6 ще се справи с написването на цифри и печатни букви.
Да правим нещо за децата – да им сложим вечеря да подредим техните дрехи, да избираме какво детско филмче да гледат, с всичко това те могат да справят на съответната възраст.
Когато се започне от най-дребните неща в ежедневието, децата формират усещане за независимост и отговорност.
Да правим избор и да се действаме вместо тях, не означава, че ги обичаме много и затова им спестяваме тези усилия.
Подобно поведение е признак, че родителите не вярват в силата на детето, неговите способности и интелект или подсъзнателно желаят то да остане до тях. Самостоятелните деца, когато пораснат, напускат родителския дом и градят своя живот, независимо от мама и татко.
Може ли да се промени детският тип личност
Човек, който притежава характеристики на леко задръстен тип личност, може да получи ефективна помощ чрез психотерапия.
Родителите, ако напълно осъзнават своите грешки и започнат да се отнасят към детето по друг начин, също могат да допринесат за неговото развитие. Как да направят това?
- Да признаят на детето право да мисли, да чувства и да действа не така както родителите или както те желаят.
- Да му позволяват да взема решения и да прави избор самостоятелно.
- Да му разрешат да греши.
- Да не го съветват как е по-добре, по-безопасно, по-правилно и т.н. Да не му диктуват как да постъпи.
- Родителите, когато разберат, че за спасение на собственото дете, трябва да се отдръпнат от него и да го оставят свободно да диша, престават да виждат смисъл в живота. В това се крие и причината родителите да проявяват такава загриженост, макар и да няма нужда от такава.
