Детето чува гласа на родителите си още докато е в майчината утроба.
А когато расте, копира интонацията и маниера на говорене от майката и таткото.
С помощта на гласа възрастните не само могат да подобрят отношенията си с детето, но и дори да повлияят на неговото бъдеще.
Как може да се постигне това?
Използваме гласа си всеки ден. Говорим, пеем, крещим, изразяваме своите емоции и мисли.
И това е най-яркото, най-трудното самоизразяване.
Децата слушат и повтарят след нас.
Но не всички възрастни правилно използват гласа си.
1. Не сдържайте емоциите си
Възрастните са свикнали да сдържат емоциите си, особено негативните.
Така започват да постъпват впоследствие и нашите деца.
Когато човек променя гласа си, той се разкрива пред света и пред своите деца.
Те са много чувствителни към подобни изменения.
Когато смените тона, променяте и отношенията си с детето.
И му давате пример.
Ако родителят е отворен към света и детето няма да се затвори в себе си, когато порасне.
Важно е малчуганите да научат да изразяват емоциите си.
Така ще му помогнете да избягва много проблеми в бъдеще.
2. Не страхувайте да се ядосвате
Не се бойте от негативните емоции.
Всъщност добри и лоши емоции не съществуват.
Все пак те са ни нужни. Сигнализират, че нещо се случва с нас.
Например, яростта е много добра емоция.
Важно е да позволяваме на детето да я проявява.
Гневът може да се изразява чрез песни или крясъци за освобождаване на всичко натрупало се, това е начин за превенция срещу затварянето в себе си.
Добре е, когато майката знае как да изрази яростта си, и да може навреме да я разпознава, за да не се превърне в неконтролируема ярост.
Когато майката осъзнае, че я е застигнала негативна емоция, трябва да въздъхне и мислено да брои до 10.
След това трябва да каже на детето: „Ядосана съм, защото се случи нещо не както го исках. Трябват ми няколко минути, за да се успокоя. Ти не си виновен, обичам те както преди“.
3. Обръщайте внимание с какъв тон говорите
Не по-малко значение има тона.
Понякога неволно проявяваме и емоциите, които не осъзнаваме, и то с години.
А детето поглъща всички емоции, които му предавате.
Следете своите интонации, анализирайте чувствата си, за да изпращате на детето правилни сигнали.
4. Пейте
Когато мама пее на детето приспивна песен, то чува нейния глас и се успокоява.
За него не е важно как пее, фалшиво или не.
Но когато децата пораснат, майките започват да се срамуват и да пеят.
А ако детето внезапно каже: „Мамо, не пей“. То може би е, защото е доловило някакъв фалш.
Ето това не му е харесало, а не това как мама пее.
Когато майките пеят просто с любов на своите деца, те разкриват пред тях своята душа.
А след това със своето притеснение поставят бариера между себе си и своето дете.
Не се страхувайте да пеете на своите деца, желателно е различни песни – и весели, и тъжни.
5. Тренирайте гласа си
Ако майката говори на висок тон, това означава, че гласът ѝ е много близък до детския.
Както показва практиката, ако възрастна жена има детски глас, това означава, че все още не е пораснала.
