Биолози и антрополози смятат, че има какво да научим от този народ.

Къде и как живее племето хадза и защо е уникално

Хадза – това е африканско племе, живеещо в северните части на Танзания, до соленото безоточно езеро Еяси.

Най-известен е този народ с това, че неговият начин на живот почти не се е променил в сравнение с това как са живеели далечните ни предци.

Хадза носят превръзки над бедрата, ходят предимно боси, ловуват антилопи и зебри, събират диворастящи плодове, а също и яйца на птици и на костенурки в саваните на Серенгети. Освен това африканското племе говорят на собствения уникален език.

Народът има и друга любопитна подробност. Представителите на племето са с отлично здраве и на практика не страдат от сърдечно-съдови заболявания, рак на дебелото черво, диабет и други заболявания на цивилизацията.

И доживяват до преклонна възраст – 70-80 г., ако не загинат от инфекции и травми на лов. Също при тях индексът на телесната маса при почти всички е близък до идеалния.

Това обстоятелство привлича към племето хадза вниманието на много биолози и антрополози.

Например, те изучават това как африканските ловци и събирачи си почиват, надеждата им е да разберат начинът на живот на далечните ни предци, а също и да намерят обяснение за толкова крепкото здраве на аборигените.

Междудисциплинарна и международна група изследователи стига до заключението, че дневният режим хадза, а също и техният специфичен маниер за стоене им помага да поддържат тонуса на кръвоносните съдове.

Тези заключения са публикувани в списание „Трудове на националната академия на науките на САЩ”.

На какво трябва да се поучим от хадза

Изследователите изясняват колко време членовете на племето прекарват в движение и без него. За тази цел те използвали набедрени акселерометри. В резултат се откриват закономерности, от които трябва да си вземем бележки.

По-често ставане и повече движение

Авторите на статията смятат, че еволюционно човек не е приспособен към заседналия начин на живот. Те отбелязват, че хадза се движат много повече от приблизително 22 минути на ден, отколкото предписват препоръките за физическа активност в развитите страни, например, в САЩ.

Това, че продължителното седене без движение е вредно за здравето, е било забелязано още през 50-те години на миналия век. Тогава в списание The Lancet излиза статия, от която следва, че шофьорите на автобуси с 30% по-често страдат от исхемична болест на сърцето, в сравнение с кондукторите.

Продължителното мускулно бездействие определено вреди на здравето. То забавя обмяната на веществата, понижава способността на организма да регулира нивата на кръвната захар и артериалното налягане, а също и пречи на разграждането на мазнините.

И по-точно, предизвикваното от дългото съдене повишаване на нивата на мазнините-триглецириди, се смята за една от причините за затлъстяване, проблем със сърцето и с кръвоносните съдове, а също и диабет.

Най-мащабното изследване от 2016 г., в него вземат участие повече от 1 млн. души, изобщо стигат до заключението, че тези, които стоят повече от 8 часа дневно рискуват също както пушачите и хората с наднорменото тегло.

Според данните на СЗО, физическата активност помага в профилактиката и лечението на заболявания на сърцето и на кръвоносните съдове, рак и диабет, подобрява съня и психическото състояние.

От организацията препоръчват на хората до 65-годишна възраст всяка седмица да отделят по 150-300 минути за упражнения със средно натоварване или 75-150 минути с високо.

Освен това се предлага ограничаване на времето, което прекарваме в легнало или в седнало положение, като бъде заменено с двигателна активност без значение от интензивността.

Правилно седене

На фона на предходната точка е парадоксално друго заключение на изследователите. Сравнявайки начинът на живот на цивилизованите съвременни хора и ловците събирачи от Танзания, учените стигат до заключението, че последните прекарват без движение не по-малко време от работещите в офис.

Средно този показател е 10 часа в режим на бодърстване.

Разликата е, че от африканското племе не използват столове и през по-голямата част от времето си почиват на колене или са на земята. В такова положение крайниците не са в отпуснато, а в напрегнато състояние.

Дори и когато от африканското племе не правят нищо, техните мускули работят, което не се случва в настанилия се в удобно кресло или на стол офис служител.

Според авторите на изследването, този маниер да се седи е много по-естествен за нашия организъм, който не е приспособен към заседнал начин на живот.

Едва ли ще ни е удобно или възможно да стоим като хадза по цял ден, затова пък можем да сменяме позата през работния ден, да ставаме, да се протягаме и да правим лека физзарядка.

Това ще помогне за раздвижване на бездействащите мускули и за отпускане на напрегнатите. Според някои данни, за тази цел са достатъчни само няколко минути. Макар и няма определена оптимална продължителност на загревките.

Освен периодичните почивки за раздвижване, няма да е излишно да усвоим как да стоим правилно в седнало положение. Ето няколко важни принципа за работа на бюро:

  • Гърбът на стола трябва да подкрепя гръбнакът ни в областта на кръста;
  • Коленете е необходимо да бъдат малко под бедрата;
  • Дланите и предмишниците трябва да са в положение, паралелно на пода.
  • Лактите трябва да са разположени по страничните части на тялото, ръцете следва да са свити във формата на буква L.
  • Стъпалата трябва да са на пода, не се препоръчва кръстосване на крака.
  • При необходимост може да се използва поставка за крака.
  • Екрана трябва да е разположен на нивото на очите.

По-малко тренировки, но по-често

Друга важна причина, по която хадза притежават толкова крепко здраве, е свързана с това как е разпределена тяхната физическа активност през деня.

Учените отбелязват, че представителите на племето средно 50 пъти дневно преминават от неактивно в активно състояние. Тези данни над аналогичния показател, характерен за жителите на развитите държави.

Вероятно честотата на тренировките може да е по-важна от тяхната интензивност. Изследователите на начина на живот хадза се позовават на научните трудове, които показват, че простото увлечение по физическата активност само по себе си не е способно да заглади негативните ефекти от бездействието.

Важен елемент от защитата от сърдечно-съдови заболявания – синтез на азотен оксид в кръвта, който възпрепятства образуването на плаки в кръвоносните съдове. Образува се само по време на физическа активност, но също и бързо се разпада, затова няма да успеем да се запасим с него – мускулите трябва да работят постоянно.

Дори и да тренираме сутрин и вечер, напълно неутрализиране на риска от образуване на тромби няма да се получи, ако през цялото останало време почти не се движим.

Изход от тази ситуация може да е честата и редовна активност с невисока интензивност – това е т.нар. загрявка или физзарядка.

Изследването за значението на движението на основата на начина на живот на племето хадза не може да се определи за окончателно.

Самите автори признават, че е необходимо повторение на експеримента с по-широка група хора,  а също и наблюдение на активността не само на долната част на тялото, но и на горната.

Също техният труд се основава на хипотезата за важността и специфичните пози на отдих, която не е напълно потвърдена.

Въпреки това опитът на африканските ловци-събирачи много добре илюстрира известен факт, че движението е живот.

Следва да се съобрази обаче, че африканското племе живее при топъл климат. През цялата година температурите в района на безоточното солено езеро са високи.

Това също може би оказва влияние на състоянието на съдовете, тъй като през зимата те се свиват от студа, и затова сърдечно-съдовите заболявания са по-разпространени в умерените географски ширини.