Хората са предразположени към възникването на широк спектър сърдечно-съдови заболявания, поради недостатъчна физическа активност, установиха учените. По какво се различават сърцата на уиндсърфърите от на обикновените хора и защо екстремните видове спортове са най-полезни за здравето?

През януари тази година Световната здравна организация публикува информационен бюлетин, в който се съобщава, че сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртта във всички държави по света.

По оценки на специалистите през 2012-та година от сърдечно-съдови заболявания по света са починали 17,5 милиона души, от тях 7,4 милиони от исхемична болест на сърцето, а 6,7 милиона от инсулт.

Учени твърдят, че при човека сърдечно-съдовите заболявания възникват 3 пъти по-често, отколкото при другите бозайници, макар и анатомичната структура на сърцето и неговата реакция на физическо натоварване е практически еднаква.

Група изследователи под ръководството на Тери Уилямс от Калифорнийския университет решили да установят каква е причината за това несъответствие.

Професорът по еволюционна биология Тери Уилямс в продължение на 30 години се занимавали с изучаване функционирането на сърдечно-съдовата система на най-различни бозайници – от малки земеровки до гигантски китове.

Но основни обекти на изследването станали котки, кучета, койоти, планински лъвове и делфини. За да се провери как сърцето на животните реагира на физическите натоварвания, Тери Уилямс, например карала куче от порода аляски маламут да бяга на тренажор – бягаща пътека.

Освен това на анализ било подложено и функционирането на сърцето на някои хора – атлети, занимаващи се с екстремни видове спортове, като уиндсърфинг или автомобилни гонки.

В резултат на своята работа изследователската група стигнала до следния извод – корените на човешките сърдечно-съдови заболявания лежат не в особеностите на строежа или функционирането на сърцето, а в недостатъчното натоварване, които човек осигурява на този орган.

Тери Уилямс, която сама активно се занимава със спорт – триатлон, включващ бягане, плуване и каране на колело, коментира резултатите по следния начин:

„Основната разлика между животните и човека е в това, че първите подлагат своя организъм на физически натоварвания постоянно – от деня на раждането си до деня на своята смърт. Нивото на моята физическа активност е доста скромна, дори в сравнение с лъва, който не може да се определи като най-подвижното животно“.

Учените успели да установят, че сърцето на човека е много подобно на това на кучето, което е способно да издържа на продължителни натоварвания с различна интензивност.

Сърцето на котките също прилича на човешкото, но тези животни са приспособени за краткотрайни, но много интензивни натоварвания.

Що се отнася до хората, то основната разлика между сърцата на спортистите и хората, водещи по-спокоен начин на живот, е първо в размера на сърцето и второ неговата способност да развива голяма скорост на работа.

Така сърцата на бегачите на маратонски дистанции е с 10% до 33% по-големи от обичайните.

За да научите сърцето си да бие бързо не е задължително да го натоварвате прекалено – можете да се ограничите до екстремните видове спортове, които ви карат да се вълнувате.

Тери Уилямс посочва, че е била изненадана какво значение има физиологичния фактор върху скоростта на сърдечния ритъм – „Сърцето на хората, занимаващи се с уиндсърфинг започва да бие със скорост 180 удара в минута още преди те да влязат във водата: само вида вълната предизвиква освобождаването на адреналин, който „разгонва“ сърцето“.