Родители и деца обикновено са привързани едни към други със силна емоционална връзка, която се формира още в момента, когато се появят на бял свят.
Именно по това време мама и татко се превръщат за детето в проводници към външния социален свят.
Те са опора за него, подкрепа, демонстрират пример за приемливо поведение, добри навици, правилно възпитание.
Родителите са и първите хора в живота на детето, които формират неговата самооценка и отношение към собствената личност.
Как правят това?
С помощта на думи и изрази, насочени към малчугана, очаквания и мнения за него.
Детето се чувства значимо и необходимо, уповава се на емоционална връзка с родителите.
Но привързаността на децата към тях не може да бъде вечна, в противен случай детето така и няма да се научи на самостоятелност и няма да може да поеме отговорност за своя живот.
Това не означава, че децата трябва да се откажат от емоционална близост с родителите.
Но за да изживеят живота си по собствен сценарий, е необходимо психологически да се отделят от тях.
Как да го направят, четете в тази статия.
Сила на привързаност между деца и родители
Родителите създават зависима връзка между себе си и детето.
Тя се проявява в тясно общуване с него, обръщане на внимание, решение на детски проблеми, създаване на условия и организация на възпитателен и учебен процес.
Тази зависимост е необходимост, за да може детето да порасне и да се развива в съответствие със своята природа. Силата на привързаност между големи и малки е много голяма.
Благодарение на нея, децата опознават границите и законите на заобикалящия ги свят, учат се да градят отношения, осъзнават своята роля в семейството и на групата връстници.
Детето още от ранна възраст си съставя мнение за света на взаимоотношенията на хората, начините за общуване, управление, влияние, и разбира се, подсъзнателно пише своя житейски сценарий.
Ако майката убеждава детето, че никой няма да го обича така както тя, то така създава у него стереотипи, които ще попречат на изграждането на взаимоотношения с противоположния пол.
Да разчитаме на себе си
Психологическото отделяне от родителите и независимостта от тях, започва с изграждането на навика за уповаваме на собствените чувства и желания.
За тази цел могат да се изпишат всички правила и убеждения, които човек е слушал в детството от родителите – за връзките, за кариерата, семейството, възпитанието на децата, характера.
Отглеждане на вътрешен родител
Вътрешният родител – това е част от човешката личност, благодарение на която можем сами да си окажем морална подкрепа, да се похвалим и същевременно да се погрижим за себе си.
Как да го възпитаме и да разберем, че тази част от личността е вече съзряла?
• Изграждане на собствена система от принципи и правила, които не само ще съответстват на потребностите на човека, но и от социални норми, приети в обществото.
• Начало на използване на нравствени ориентири и ценности, които привличат и се одобряват от човека;
• Да повярваме в себе си – да се откажем от критики и осъждания;
• Да се научим да си прощаваме за грешките;
Когато родителите не ни оказват подкрепа, отношенията с тях обикновено не вървят добре или са конфликтни.
В такива случаи е необходимо да си изградим личност, която ще може да влиза в ролята на родител на самите нас.
