Бенжамин Франклин осъзнавал, че е наистина умен, много повече от своите съвременици. Но също е бил достатъчно умен за осъзнаването, че не може да е прав за всичко.
С открито мислене приемаме чужди гледни точки
Затова всеки спор започвал със следните думи: „Може и да греша, но…” Тази встъпителна реплика не само успокоявала събеседниците и помагала разногласията да не се приемат за толкова сериозни, но и самият Франклин психологически да настрои себе си да бъде по-открит за нови идеи.
Историята показва, че сме склонни да избираме непоколебими, предсказуеми и решителни лидери в политиката и бизнеса. Изследванията обаче показват, че лидерите, които са ни наистина необходими, притежават противоположни качества – креативност и гъвкавост.
Необходими са ни хора, които като Франклин не само са достатъчно умни и решителни, за да мотивират околните да постигат нови неща.
Но и притежават гъвкавост, която им позволява да мислят извън обичайните рамки, да признават своите грешки и да се приспособяват към променящите се условия.
Промяната на обичайното мислене и начинът на действие не е лесно, но много важно в условия на богато на най-различни сътресения време.
Когнитивна гъвкавост или откритост на мисленето
В масовата култура тази когнитивна гъвкавост се нарича „открито мислене”. Колкото повече стават разногласията в обществото, толкова по-силни откъм способности трябва да са лидерите. От гъвкавостта зависи оцеляването както на компании, така и на цели общности.
За съжаление, учените от десетилетия обсъждат без резултат понятието откритост на мисленето и факторите, влияещи на формирането на това качество.
Отчасти това е обусловено от липсата на надежден метод за оценка на тази категория. Но неотдавна психолозите успяват да преосмислят концепцията за откритост на мисленето – и дори да намерят метод за количествено измерване.
Пробивът в тази област става, когато изследователите започват да експериментират с понятието „интелектуална скромност”, свързана с религията.
Мислителите от векове са се опитвали да отговорят на въпроса защо някои хора поддържат своите религиозни убеждения, дори и да им предоставят факти, които отхвърлят техните възгледи. И защо други точно обратното приемат бързо новите убеждения.
Интелектуалната скромност, според изследователи, това е качество, което се намира между 2 крайности. То определя готовността за изменения заедно с разбирането, че тези изменения не са желани.
Преди няколко години учени от редица университети започнаха да използват тази теория в сферата на практическата ежедневна психология. През 2016 г. изследователи от Университета Пепердайн публикуват статия, посветена на начина на оценка на 4 основни концепции за интелектуална скромност, които са определени от тях:
- Уважение към другата гледна точка;
- Липсата на прекомерна увереност в своите умствени способности;
- Способност за отделяне на собствената личност от интелекта;
- Готовност за преразглеждане на собствената гледна точка.
Интелектуално скромните хора получават най-високи точки по всеки от тези показатели. Във всеки случай, когато понятието се раздели на 4 елемента, изследователите откриват подходящ метод за открито непревзето мислене.
Какво не достига на концепцията за интелектуална скромност
Други изследователи обаче смятат, че в тази концепция не достига още един елемент. Способността за открито мислене се определя от тях като желание, и в определени рамки способност за излизане извън границите на стандартните когнитивни позиции, тоест мнения, за да се възползваме ефективно от други когнитивни позиции.
Гледната точка на Байер се състои в следното – можете да притежавате интелектуална скромност, тоест готови сте за промяна на своите мнения за нещо. Но ако не сте достатъчно любопитни, за да вникнете в същността на възгледите, отличаващи се от вашите, то не можете да се определяте като човек с открито мислене.
Липсващото звено в теорията, изложена от изследователите от Университета Пепердайн, може да бъде качество, измервано с помощта на проверен от времето метод на оценка на личността.
Ако да сме отворени към нови необичайни преживявания означава, че бихме пробвали сладолед с вкус на мариновани краставици, то интелектуална скромност е да признаем, че ни е харесало.
Човек, в който тези 2 качества са развити на високо ниво, с голяма вероятност ще се вслушва в околните, без значение какви са те, и след обмяна на аргументи може да прояви подобно на Франклин, гъвкавост на мисленето.
