Престъпниците много често се опитват да симулират психическо заболяване, за да избегнат наказателна отговорност или поне да постигнат смекчаване на наказанието.
Как обаче психолози и психиатри определят кой се преструва на луд, а всъщност е психически здрав?
На 25-ти април 1979 г. изчезва 6-годишният Итън Патц.
Това събитие поставя началото на движението за търсене на изчезнали деца в САЩ и спомага за промяна на законодателството.
Денят, в който момченцето изчезва безследно, в САЩ е обявен за Национален ден на изчезналите деца.
Разследването по делото за изчезването на момчето продължава 38 години.
Присъдата се произнася едва на 18-ти април 2017 г. За виновен признават 56-годишния Педро Ернандес.
3 месеца водещи американски медии пишат редовно за хода на съдебното следствие.
Най-голямо внимание привличат някои от въпросите, зададени на подсъдимия в съдебна зала.
Например: „Трудно ли установявате контакт с други планети“ или „Имате ли странни усещания по тялото?
Само във вторник ли се появяват? Някога струвало ли ви се е, че някой ви преследва?
В такива моменти повишавал ли се е апетитът ви?“
Подобни въпроси рядко се задават в съдебно заседание.
Обикновено питат подсъдимите: „Къде бяхте онази нощ…“, за да се установи дали подсъдимият е имал мотиви и възможност да извърши престъплението.
Но в този случай подсъдимият сякаш страдал от психично заболяване.
И съдебните психолози, които били повикани от съда като експерти задавали въпроси, които помагат за определяне дали подсъдимият е болен или просто симулира.
Съществува цял раздел от психологията, посветен на разобличаване на симуланти.
Мисленето на психично болните е много по-подредено, отколкото си мислят много хора.
Повечето от нас изобщо не си представят какво всъщност преживяват.
В делото за убийството на 6-годишното момче проблемът с разобличаване на възможна симулация става особено сериозен.
Ернандес е арестуван през 2012 г., когато дава показания, че е примамил малкото момченце в мазето на магазинче в район на Манхатън, задушил го и се отървал от тялото, което така и не е намерено.
Адвокатите доказвали, че техният подзащитен си е измислил всичко това.
Свидетелите на защитата заявили, че показателят на IQ на Ернандес е под нормата.
Той страда от психическо разстройство, поради което не е способен да прави разлика между реалност и фантазии.
Обвинението поставя тези факти под съмнение, подозирайки, че подсъдимият симулира психическо разстройство, в опит да избегне наказание.
Сраженията по оста психолози и юриспруденция често излизат извън рамките на гръмките съдебни процеси, в които обвиняемите излизат невменяеми.
Понякога съдебните психолози разбират, че подсъдимият е действително болен.
Повечето хора си мислят, че лесно се симулира психическо разстройство, достатъчно е да се държиш ирационално и да си измисляш безумни симптоми.
Всъщност симптомите на психически заболявания не се проявяват случайно.
В тях има определена закономерност, която е известна на специалистите.
Симулантите обикновено не знаят какви симптоми често се срещат заедно и какви на практика никога не се съчетават един с друг.
Всъщност това е една от стратегиите, които се основават на откриването на измамници.
Всъщност е много малко вероятно параноик да изпита силен глад по време на обостряне.
Ако изследваният заяви за подобно съчетание на симптоми, това е повод да се заподозре, че нещо не е наред.
Странните въпроси, които всъщност се задават в съдебна зала, са част от най-използваните тестове за откриване на симулации.
