Чувствате, че някой ви гледа, но не можете да обясните как сте разбрали за това.
Отговор дават интригуващите експерименти на невробиолози и изследвания на рядка форма на увреждане на главния мозък.
Какво ни кара да се обръщаме, и действително виждаме, че някой ни наблюдава?
Понякога това се случва в препълнен вагон на метрото.
Или по време на сутрешно бягане в парка.
Но как разбрахте, че някой ви следи? Подсказало ви е 6-тото чувство?
Или нашите традиционни чувства понякога могат да работят по непостижим начин?
Много от нас интуитивно разбират, че когато гледаме някакъв предмет, сигнали достигат до зрителната кора на главния мозък, вследствие на което виждаме това, което виждаме.
Но реалността е доста по-причудлива.
След като информацията напусне нашите очи, тя попада най-малко в 10 различни участъка на главния мозък, всеки от които се специализира в някаква определена функция.
Навярно много от нас са слушали за зрителната кора, за големия участък в задтилния дял на всеки от полукълбата на главния мозък.
Благодарение на зрителната кора осъзнаваме това, което виждаме, тя обработва цветовете и малките детайли, които ѝ изпращат очите.
Така светът се представя пред нас в цялото си визуално богатство.
Но и други участъци от нашия мозък вземат участие в обработката на постъпващата информация.
Тези, които са преживели веднъж травма на главния мозък, са разковничето как работят упоменатите по-горе механизми.
Когато в резултат на травма на зрителната кора е увредена, човек губи напълно способност да вижда осъзнато, той получава кортикална слепота.
Но за разлика от случаите, когато зрението е загубено, заради увреждания на очите, кортикалната слепота не означава пълно ослепяване.
Другите части на главния мозък, които вземат участие в процеса на зрение, работят както преди.
И макар без участие на зрителната кора няма да видите нищо, но неувредените части на мозъка, въпреки това получават информация от очите и я обработват.
През 1974 г. изследователят Лари Вайскрантц предлага използването на терминът „сляпо зрение“ за хората, които въпреки слепотата, реагирали на визуални сигнали.
Такива хора не можели да четат и да гледат кино, но когато ги помолили, например да покажат посоката на падащата върху тях светлина, я показвали в повечето случаи правилно.
И макар самите те да не възприемали това като видение, техните предположения били удивително точни.
Дори без участието на зрителната кора другите зони на мозъка са способни да реагират на източниците на светлината и да предоставят информация за техния произход.
Резултати от редица изследвания показват, че хората със сляпо зрение могат, дори да определят на тези, които не виждат, и да съзират движенията на другите хора.
Още едно впечатляващо изследване, в което взема участие човек със сляпо зрение, показва как можем да усетим чуждия поглед.
И то без дори и да нямаме възможност да видим лицето на наблюдаващия ни.
Разбира се, осъзнатото зрение, което се осигурява от зрителната кора е изключително важно.
За различаване на отделните хора, за гледане на кино, за четене, напълно се уповаваме на него.
Но подобни изследвания показват, че някои мозъчни функции съществуват отделно от нашето осъзнато зрение.
Достатъчно примитивни са, но същевременно са и основополагащи за оцеляването на човека.
