По-правилно е да говорим не за самостоятелност, а за вътрешна автономия. Първата глътка въздух, училище, първата любов – всяка от тези стъпки отделя родителя от детето, затова и двете страни трябва заедно да ги преодолеят.
Как да го направим, за да запазим най-ценното в отношенията с детето
1.Раждане
Раждането е първа раздяла, досега мама и бебе са били едно цяло. За много жени периодът след раждането е труден. Младите майки се чувстват изгубени и сякаш празни отвътре.
Техните чувства са резултат от първата раздяла с детето, което сега не им принадлежи изцяло. За някои жени това е и още загуба на специалното положение, в което те са живели 9 месеца.
Бременната жена е център на семейството: всички се интересуват от нея, как се чувства, в какво настроение е. Сега тя е направила това, което са очаквали от нея, родила е дете, и вниманието се е насочило към него.
Случва се и бебето да разочарова родителите. Те са искали момиченце, а се ражда момченце. Мечтали са то да прилича на мама или на татко, а е като свекървата или свекъра /тъста или тъщата/.
В тази ситуация родителите отново трябва да се разделят с илюзиите си за идеалното бебе, което са си създали през бременността.
2.Отбиване от кърмене
Кърменето кара младата майка да се чувства щастлива. Държи детето си на гърдите, физически го усеща, сякаш някаква част от него преминава към нея.
Майката усеща, че е незаменима, кърмата, с която го храни, е само нейна. Този физически контакт е сходен с непрекъснатия съюз, продължил 9 месеца, и отказването от него е много трудно.
Кърменето за много майки изглежда решение на всички детски проблеми – от здраве до общуване. Понякога майките сами отказват да отбият детето, от страх да не го лишат от тази универсална защита от всички проблеми.
Справянето с този страх е по-лесно, когато детето вече е навършило 1 година. Обикновено през това време мъниците започват да ходят и наближава идеалният момент, за да завърши окончателно кърменето.
Възможностите на детето да опознава света се увеличават, сега то е готово да се отдалечи от мама.
В алпинизма има нещо като понятие: „Отдалечи се до толкова, че да те виждам, не повече”.
Това е добра метафора за възрастта, за която става въпрос. Протича изгоден за детето обмен – майката, сякаш му казва, че повече няма да го кърми, но в замяна на това може да му предложи целия свят.
3.Край на майчинството
Много майки изпитват вина, когато се връщат на работа и оставят децата на грижите на детегледачка или на бабата.
У нас НОИ заплаща 90% от трудовото възнаграждение на майката под формата на обезщетение, което е получавала 24 месеца, преди излизане в отпуск за раждане и отглеждане на дете до 1 година, за 410 дни.
Този период обхваща и 45 дни преди раждането, тоест деветия месец на бременността и половината от осмия.
След навършване на 1 година на детето от НОИ се заплаща по 380 лв. месечно, като с приетия вчера на второ четене Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, тази сума остана непроменена и за 2020 г.
Това предизвиква известно напрежение сред народните представители, тъй като минималната работна заплата предстои да се повиши на 610 лева, както и минимални осигурителни прагове, а това обезщетение за отглеждане на малко дете остава непроменено вече 4-та поредна година.
Това принуждава младите майки да се връщат на работа още след навършване на 1 година на детето. Повечето от тях имат усещането, че никой няма да може да се погрижи толкова добре за мъника.
Сутрешните раздели обикновено не минават без детски сълзи, което само усилва майчините терзания.
Измъкването от този затворен кръг е възможно само по един начин – примиряване с факта, че за детето може да е по-добре да бъде известно време с други хора. Това е полезно и за самата млада майка.
