На 5 октомври бе отбелязан професионалният празник на учителя. Това са хората, които поемат съвсем нелеката и отговорна задача да формират и развиват облика и личностните характеристики на новите поколения.
Понякога работата на педагозите силно се затруднява, особено когато става въпрос за деца с ограничени възможности. Когато те са лишени от възможности за получаване на информация по обичаен начин – с помощта на слух и зрение.
Как в този случай да се осигури развитие на детето, как да се отвори пред него вратата към живота? Дали това е възможно?
Трудности и възпитание на деца без зрение и слух
Детето през първите години от живота си попива цялата информация като гъба. То гледа, слуша, пипа, опитва на вкус. Така постепенно си формира картина за света, видът на предметите и явленията се свързват със звуците и с думите.
Мама е красива и мила, създава усещане за спокойствие и безопасност. Ето нещо синьо с бяло – мама произнася думата небе и облаци.
Сега си представете, че от тези сетива са останали само обоняние и осезание. Другите или са спрели да функционират, или изобщо ги е нямало.
Как се опознава света? Как да се взаимодейства с него? Как да учим детето да говори, ако то нищо не знае за звуците? Как да му обясним какво е това синьо небе, птица, море, приятел?
Без чужда помощ детето няма да се справи, неговата психика, неговият интелект не могат да се развият.
Дълго време децата, лишени от зрение и слух, не са имали възможности, оставало им е само да водят живот, в който са напълно зависими от другите.
Изключения е имало, но те са единици. Един от най-ярките примери за успешно развитие на личност на сляпо-глухо дете може да се смята Хелън Келър, родена през 1880 г. и живяла дълъг и напълно успешен живот.
Келър умира през 1968 г. Марк Твен я нарича 8-мото чудо на света, защото лишената от слух и зрение жена не само завършва висше образование, но и става известна писателка и обществен деятел. С нея се здрависват президенти.
Хелън Келър дължи своите успехи на Анна Съливан, която става за момичето Учител с главно У.
Анна използвала метод, разработката на който започва нейният наставник – доктор Хоув, който за първи път опитва да разработи специални видове азбуки за обучение на слепи и глухи деца.
И Съливан, и Хоув предполагали, че за развитието на психиката и интелекта най-важен фактор е детето да се научи да говори.
Хелън Келър била още жива, когато в Загорск, бивш СССР, започва експеримент, който се базира на доста по-различен подход.
Развитие на детето чрез дейност
За разлика от учителя на Келър, възпитателите в Загорския интернат за слепи и глухи деца, ги учели да удовлетворяват елементарни биологични потребности и да се ориентират в най-близкото пространство без чужда помощ.
Според педагозите развитието на психиката трябва да започне чрез действия, а не чрез говорене, чрез взаимодействие с околния свят с помощта на чисто човешки инструменти. Първият от тях е обикновена лъжица.
Целта на експеримента е да се докаже, че липсата на слух и зрение не е непреодолимо препятствие за придобиване на образование и за водене на максимално пълноценен живот, за самореализация, творчество и изграждане на взаимоотношения с околния свят
Критики срещу Загорския експеримент
Критици посочвали основния фактор, който поставял под съмнение резултатите от експеримента.
Всички успешни в историята на обучението сляпо-глухи деца имат един общ признак – всички те имат един общ признак –всички те не били глухи и слепи по рождение.
В първите години от живота всеки от участниците успявал да получи известно количество информация посредством зрение и слух, някои успявали да се научат да говорят.
Речевите навици в отделни случаи трябвало да се възстановяват или формират отново. Но това все пак не е същото като обучението как да говори дете, което от раждането си не е познавало нищо друго освен тъмнина и тишина.
