Смятаме тъгата за изключително емоционална реакция, но това преживяване обхваща изцяло тялото и душата, както и разума.

За физиологичните последствия от преживяването на нещастие разказва в книгата „Да поговорим за загубата” психотерапевтът Меган Девайн.

Как загубата на близък човек може да промени живота ни

Към момента на трагедията Меган вече 5 години работи като психотерапевт. Помагала на пациентите да се справят с последствията от насилието и от други травми, да преборят наркотичната зависимост, да станат по-емоционално устойчиви.

И тогава се случва трагедия – в един хубав летен ден пред очите на Меган се дави нейният любим, млад и здрав мъж. Светът ѝ рухва. Всички знания и професионален опит се оказват неприложими към тази загуба.

Възстановяването ѝ отнема години. Меган открива за себе си общността на тъгуващите хора, което се превръща в група за подкрепа за нея.

След това Меган започва да работи с тъга като психотерапевт, а след това пише книга „Да поговорим за загубата”.

Голяма част от нея е посветена на разказа за физическите и ментални изменения, които протичат в процеса на тъгуване. Човекът престава да бъде предишният, но това не означава, че се преобразява. Цялото ни предишно състояние както физическо, така и емоционално, губи устойчивост.

Загубата предизвиква изменения в биохимията на мозъка и влияе на практика на всички телесни функции – на апетит, храносмилане, кръвно, пулс, дишане, мускулно напрежение и сън.

Освен физически реакции, в ранния период на тъгата често възникват когнитивни нарушения, загуба на памет, дезориентация и отслабване на концентрацията.

Умора и безсъние

Сериозен проблем често стават нарушенията на съня – или не спим изобщо, или събуждането се свежда до малките интервали между дългите фази на съня.

Когато спим, тъгата се прокрадва в съня, колкото и да сме изморени.

Някои хора продължават постоянно да се събуждат в минутата, когато е починал техен близък човек. Други се събуждат от това, че се опитват да го напипат в леглото, а мястото му се оказва празно.

Ако имате проблеми със съня, не сте сами. Спете, колкото можете и когато можете, не смятайте това за избягване и отричане. Всъщност това е възстановяване и отдих.

Ако не можете да заспите или се събуждате от съновидения, не трябва да се борите с това. Почивайте си така, както ви се получи и когато ви се получи.

Обсъждайте начините да постигнете по-качествен сън с лекарите, на които се доверявате.

Сънища и кошмари

Кошмарните сънища за загубата могат да предизвикат у нас желание да избягваме да спим.

Повтарящите се сънища, например, такива, в които ви съобщават новини за смъртта, са здрава, необходима част от тъгата.

Такива сънища не поднасят решения на проблема или знамения за бъдещето – те означават, че творческият потенциал, асоциативният разум се опитва да се ориентира в пространството на загубата. Това знание не прави кошмарите по-приятни.

Всички системи на нашия организъм работят почти до изнемогване, за да ни помогнат да оцелеем, и страшните сънища често стават част от този процес.

Отбележете това, но не се опитвайте да анализирате. Ако сте се събудили от кошмарен сън, опитайте да успокоите разума и нервната система понякога помагат за повтаряне на простатата фаза, например: „Моят разум се опитва да възприеме това”.

Физическа болка

Ускореното сърцебиене, главоболие, болки в корема, световъртеж, гадене – тези симптоми често се проявяват у човек, преживяващ тежки събития. След смъртта на мъжа на Меган, тя сякаш наследява неговите киселини, ишиас и болки в шията. Нищо подобно не я безпокои, докато той е жив.

Разглеждайки сега своите дневници от ранния период на тъгата, тя остава поразена от умората, която е описана там, и количеството физическа болка – обаждащите се мускули, главоболие, фантомни болки във всички части на тялото.

През първите 2 години Меган най-малко 4 пъти стига до Спешно отделение – с много силни болки в корема и гърдите, замъгляване на зрението, и всеки път изследванията не показват нищо.

Тя смята, че до известен смисъл тялото е съд, който събира целия този опит. Неговите проблеми, откази и други признаци на прекомерно напрежение стават разбираеми, колко е трябвало да понесе.

Промени в теглото

Не може да се говори за нормален апетит, когато изпитваме тъга. Едни хора в ситуация на стрес започват да ядат повече, други пък губят всякакъв интерес към храната.

През първите няколко месеца тя сваля 9 излишни килограма. Просто спира да яде. Единствен източник на храна е сметаната, която добавя към чая, и понякога кекс.

Няколко пъти на ден тя изяждала още нещо.

При някои хора възникват сериозни заболявания в резултат на това, че се спазва т.нар. диета на тъгата.

Усложненията от преяждането или от недохранването могат да включват диабет, повишаване на нивата на холестерола, заболявания на дихателната система, навярно сте чували за подобни диагнози.

Когато спрете да ядете, защото от храната ви се гади, или обратното, ядете, за да има какво да правите и да не мислите за случилото се, тялото се налага да полага повече усилия, за да поддържа баланс.

Вместо да ядем, за да не изпитваме глад, можем да си предложим алтернативи – да поспим, да се поразходим, да се обадим на някого. Правете това, което можете.

Грижи за себе си

В тъгата навикът да се грижим за своето тяло може да остане на заден план. Проблемът е в това, че грижата за собствения организъм, физическото тяло – това е един от малкото реални начини да променим своя опит от изживяването на тъгата.

Грижата за тялото може да намали количеството страдания, макар и да не промени болката. Помнете, че грижата за тялото, това е акт на доброта, и ние го заслужаваме.

Тъга и мозък

Когато мъжът на Меган умира, тя губи ума си, но не в смисъла, който се разбира обикновено. В миналото тя била способна да чете книги. Паметта ѝ била отлична. Управлява задачите си без всякакви напомняния и календари.

И изведнъж става човек, който може да си сложи ключовете в хладилника, да забрави как се казва кучето, кой ден от седмицата е и дали е закусвала.

Сега не може да прочете повече от няколко изречения подред, да и трябвало да ги повтаря по няколко пъти, че да разбере смисъла.

Преди трагедията с нейния мъж Меган изпитвала удоволствие от това да води дълбок интелектуален разговор, а сега губела нишката, дори и най-примитивния разговор.

Дори не знаела колко пари трябва да ѝ върнат на касата, мозъкът ѝ просто престава да функционира.

Ако мозъкът работи по друг начин, ако трябва да се сравнява с преди, това означава, че сме напълно нормални.

Усещате своето безумие, защото изживявате безумно състояние, мозъкът ни е изтощен. Болката от загубата влияе на паметта, способността за комуникация и взаимодействие.

Не знаем кой ден от седмицата е сега, или дори не сме способни да прочетем надписа на етикета, а какво да кажем за цяла книга.

Всичко това е абсолютно нормално, но дава усещане за загуба на множество от свойствата на личността, които са ни правели това, което сме досега. Постепенно редът ще бъде повече или по-малко възстановен, или пресъздаден.

Докато моментът не настъпи, можем да помогнем на мозъка си, като оставим навсякъде записки и напомняния.

Ако постоянно са ви необходими стикери, таймери и будилници, това не означава, че имате проблеми. Това е доказателство, че правите всичко възможно, за да подкрепите своя мозък и да облекчите неговата участ.

Ако не се налага, облепете със записки целия си дом, няма да ви помогнат да си намерите ключовете, но могат да напомнят за други детайли.

Дезориентация

През първите месеци целият свят може да стане странен и объркан. Меган си спомня как стои на касата на магазина и не може да се сети защо в ръката си държи пари. Губи способност да смята и не разбира, дори стойността на банктнотите.

Объркването на съзнанието и замъгляването на разума, това са обичайни усещания при тъга.

Всички наши изкуствени конструкции – пари, време, правила за пътното движение, и всичко останало, социални норми, хигиена – губят всякаква връзка с този реалност, в която живеем.