1 юни се отбелязва като Международен ден за защита на детето. Докато децата още са неопитни, недостатъчно силни и умни, не са се научили да се грижат за себе си, трябва да ги защитаваме и то много. И дори от ирационална тревога на родителите.

Каква вреда на децата могат да нанесат тревогите родителите

Да започнем с това, че тревогата – това е нормално. Само в случаите обаче, ако носи полза. Този вид тревога се определя като ирационална.

Рационална тревога – помага за прогнозиране на възможни опасни ситуации и предотвратяване на тяхното възникване.

Например, синът ви вече подрастващ вече е тръгнал за училище, и внезапно забелязвате, че не си е взел чадъра, а следобед се очакват поройни дъждове и гръмотевици.

Започвате да се тревожите, че ще се намокри и може да настине. Обаждате му се и го молите да се върне и да си вземе чадъра.

Ирационалната тревога не носи никаква полза, защото се тревожите за събития, които по-скоро:

  • няма да се случат;
  • възможно е да се случат, но вие няма как да им повлияете;
  • неизбежно ще се случат, и вие също не е възможно да им окажете влияние.

Как изглежда ирационалната тревога

Да се върнем на примера със забравения чадър. Детето вече е тръгнало на училище.

Преди да излезе вие сте се уверили, че е взел чадъра и облечен според времето, има връхна дреха, ако захладнее  сериозно след очаквания проливен дъжд.

След излизането му внезапно започва да ви тревожи мисълта, че може да си забрави някъде чадъра – в метрото, или в автобуса. Или пък внезапно ще се появят хулигани, които да му отмъкнат чадъра.

Обаждате му се през десет минути, за да потвърди, че чадърът е с него, не го е оставил някъде. След това се обаждате на класния ръководител с молба да напомни на детето да не си забрави чадъра.

След това се обаждате на съученик на детето и се интересувате дали си носи още чадъра с него.

Родителите, склонни към ирационална тревога, при всякакви напълно обичайни обстоятелства виждат заплаха за здравето или благополучието на детето.

Те не живеят в настоящето, а в измисленото бъдеще, което е пълно в хипотетични опасности за него или за тях. Ето такива родители се определят като тревожни.

Ирационалната тревога – това е много неприятно състояние, което може да се съпровожда с ускорено сърцебиене, затруднено дишане, главоболие.

Най-вероятно такива хора сами страдат от своята тревожност, но не могат по никакъв начин да й повлияят.

Как подобно поведение на родителите може да навреди на детето

Детето може да предава тревожността на възрастния

Например, баща, който много се боял, че неговата дъщеря ще започне да заеква, защото самият той е заеквал като дете и съучениците са му са се присмивали. И ето на 7-годишна възраст, когато момиченцето тръгва на училище, започва да заеква.

Бащата я води на логопед, но бързо става ясно, че заеква само в присъствието на баща си. Първоначално той не повярвал на това, но след това му показали видео, на който момиченцето общува с други деца, без да заеква.

Веднага щом бащата се справил с тревогата, дъщерята престанала да заеква и в негово присъствие.

Детето ще смята, че светът е опасен

Ако на детето не му се позволява да изследва околния свят, това не само ограничава неговите възможности за развитие. То получава от своите близки съобщение да се пази, тъй като този свят е пълен с опасности.

Резултат могат да са проблеми със самостоятелност, комуникация и обучение. Тоест у детето може да възникне забавяне на развитието, защото го спират да изследва света.

У детето възникват проблеми с общуването

Децата на тревожни родители обикновено са несамостоятелни. Затова им е трудно да общуват с връстници, да отстояват своето мнение, да участват в конфликти.

Ако на детето родителите му прекалено много го пазят, то става обект на насмешки от съученици.

Как да се намали влиянието на родителската тревожност върху детето

1.Трябва да се постараят да общуват с хора, които не са склонни да се тревожат.

2.Да не обвиняват себе си за тревожността, а да започнат да си изграждат навици.

  1. Редовно да правят хубаво за себе си – да се откъсват от фокуса на детето и да се заемат със себе си.