Как заповедите на висшестоящия човек изменят начинът на работа на главния мозък и карат човек да свали от себе си отговорността за последствията на биологично ниво.
През 60-те години на 20-ти век психологът Стенли Милгръм провел експерименти в Йелския университет, и до ден днешен те предизвикват голям брой дискусии и спорове по повод на етичността и правомерността на подобни процедури.
В експеримента от доброволците се изисквало, като натиснат копче ток да удари друг участващ, заради неправилните отговори, които дава.
Напрежението трябвало постепенно да се увеличава от 15 до 450 волта. Подчертавало се, че участниците са длъжни да следват инструкциите на експериментатора и да не спират до край опита.
Очевидно е, че електрическо напрежение от 450 волта и дори много по-малко, може да убие човек, и участниците в експеримента знаели за това.
Но токовите удари не били истински – доброволецът, изпълняващ ролята на жертва, всъщност бил актьор.
На реалните участващи в експеримента било съобщено, че изследват влиянието на болката върху паметта – „ученикът“ трябвало да заучи няколко думи и да ги възпроизведе, а „учителят“ – да го наказва за неверните отговори с все по-силни и по-силни токови удари.
Доброволците не виждали актьорите, тъй като се намирали в друго помещение.
Когато напрежението се повишавало до определена стойност, „наказаният“ започвал да удря по стената, отказвайки да научи думите и искал прекратяване на експеримента, а при повишаване на напрежението след това той не издавал повече никакви звуци и не отговарял на въпроси.
Провеждащите експеримента изисквали доброволците да продължават да натискат копчето, докато напрежението не достигне 450 волта.
Парадоксално, но 26 от 40 души стигнали до края на експеримента – напрежение от 450 волта, когато наказваният вече не давал признаци на живот.
Само 5 отказвали да продължат участието си в експеримента, след като актьорът започнал да демонстрира първи признаци на недоволство.
Четирима души се спрели на напрежение от 315 волта, двама на 330 волта, трима – на 345, 360 и 375 волта.
Резултатите показват, че хората са способни да причиняват болка на друг човек, подчинявайки се на властта на авторитета, дори против волята си.
Голямо значение тук изиграл натискът и авторитетът на експериментатора – при повторни експерименти, ако ученият в бяла престилка бил заменен от асистент, на продължаване на опита се съгласявали около 20% от участниците.
Съвременните изследователи решили да стигнат по-далеч и да намерят нови доказателства защо хората толкова лесно се поддават на авторитетна принуда.
Съгласно новият научен труд университетския колеж на Лондон и Брюкселския свободен университет, когато ни заповядват, ние не чувстваме отговорност за своите действия и болезнените им последствия, като не трябва да виним психологията, а биологията.
Патрик Хагард, един от авторите на изследването, посочва, че нашето базово чувство за отговорност се понижава, когато ни принуждават да направим нещо.
Хората често твърдят, че не чувстват отговорност, защото просто са изпълнявали заповед. Ярък пример за такива оправдания били подсъдимите на Нюрнберския процес – ръководителите на режима на Хитлер, осъдени за извършените по време на Втората световна война престъпления.
А и родната политическа действителност също масово се сблъсква с подобни случаи – например, кметът на Пловдив се оправдава, че няма какво да направи за спиране на рушаща се сграда паметник на културата, с това, че такъв бил закона, съдии също често излизат с подобни оправдания.
