Понастоящем съществуват множество „официални“ теории за възникването на рака. В повечето от тях се описва въздействието на вируси, канцерогени и мутации като ключов фактор за развитието на злокачествените заболявания.
Но все по-често се говори за това, дори и резултатите от научните изследвания го потвърждават, че онкологичните заболявания се причиняват от хроничен стрес, един вид негативен емоционален ландшафт, на фона на който възниква заболяването. Тоест вече е все по-очевидно, че онкозаболяванията са с психологически произход.
С психологически произход ли са злокачествените заболявания?
Съвсем наскоро, в средата на предната 2013 г. и тази гледна точка получи своето научно потвърждение. Установи се, че емоционалното състояние значително въздейства на имунната и ендокринната система на организма.
Психосоматичното заболяване възниква именно тогава, когато това въздействие стане прекалено силно. Древната китайска медицина е разглеждала тумора, като резултат от застоя на кръвта и на жизнените енергии.
Злокачествените образувания се характеризирали като безчувствена тъкан, лишена от живот и чужда на човешкия организъм.
За това за тяхното лечение са били използвани не само билки и отвари, въздействащи на самия тумор, но и болните практикували Дао, като начин за цялостна промяна на техния живот.
За рака е известна и метафората – „камък на сърцето“. И ако той не бъде отстранен, камъкът се превръща в тумор. При възникване на злокачествен процес се осъществява преход като външните психологически проблеми преминават във вътрешен –соматичен.
Органът, който се уврежда от тумора, символизира външната опасност, с която не е в състояние да се справи.
Злокачественото заболяване всъщност представлява отказ от решаването на съществуващия психологически проблем и прехвърлянето от областта на личната отговорност към лекарската грижа: „Сега, моят проблем ще се решава от лекарите, тъй като аз не мога да се справя“.
Какво отключва онкологичната реакция?
В отправна точка се превръща някаква травма – събитие, след което човек не е в състояние да живее, както преди. Тя сякаш разделя живота на „преди“ и “след“, а човешката личност се разкъсва на дотравматичния и следтравматичния период от живота.
Ако човек все пак възприеме с цялото си съзнание събитието, той продължава да живее нормално. Но ако игнорира реалността, като не приема случилото се, организмът му може да реагира като започне да формира злокачествен процес.
Предателството е ярък пример за хронична психологическа травма. Тя възниква в отговор на откриването от човека на нова реалност, която е в противоречие с неговите съществуващи представи.
Откриването на тази нова реалност е психически болезнено.
Например жена, която е израснала в консервативно семейство, изведнъж започва да изпитва силно сексуално желание към друг мъж, което е в противоречие с обичайната за нея идентичност на добра и примерна съпруга.
Тя се изправя пред дилема дали да се остави на желанието си или да задейства силни репресивни механизми спрямо собствената си личност, които да премахнат от съзнанието ѝ това нейно силно сексуално желание.
Често в живота може да се наблюдават ситуации, в които отделният човек на практика се явява „клонинг“ на друг. Такъв човек не помни какво точно иска.
А вместо това възприема желанията на другия като свои собствени или ги жертва в замяна на гарантираното постоянство в отношенията.
Така се формира и феноменът на зависимите отношения, когато вътрешната пустота се запълва от извършването на незначителна дейност и единият от партньорите е принуден да се откаже от себе си в полза на другия, считайки че неговият живот е по-важен от собствения му.
Зависимите отношения са опасни с това, че когато приключат, оставят единият от партньорите в състояние на пълна самота, когато няма възможност да разчита на себе си.
В такава ситуация много хора прекарват целия си живот. Типичната личностна реакция, когато приключат зависимите отношения е постоянното чувство за безпомощност и безнадеждност у зависимия партньор.
Той се обезкуражава от това, че нищо не му е останало. Точно в този момент човек трябва да се изправя и да продължи да живее. Символично организмът изпраща послание: „Промени се или умри!“
