Каква връзка между онкологичните заболявания и емоционалността на човека
Любопитно

Понастоящем съществуват множество „официални“ теории за възникването на рака. В повечето от тях се описва въздействието на вируси, канцерогени и мутации като ключов фактор за развитието на злокачествените заболявания.

Но все по-често се говори за това, дори и резултатите от научните изследвания го потвърждават, че онкологичните заболявания се причиняват от хроничен стрес, един вид негативен емоционален ландшафт, на фона на който възниква заболяването. Тоест вече е все по-очевидно, че онкозаболяванията са с психологически произход.

С психологически произход ли са злокачествените заболявания?

Съвсем наскоро, в средата на предната 2013 г. и тази гледна точка получи своето научно потвърждение. Установи се, че емоционалното състояние значително въздейства на имунната и ендокринната система на организма.

Психосоматичното заболяване възниква именно тогава, когато това въздействие стане прекалено силно. Древната китайска медицина е разглеждала тумора, като резултат от застоя на кръвта и на жизнените енергии.

Злокачествените образувания се характеризирали като безчувствена тъкан, лишена от живот и чужда на човешкия организъм.

За това за тяхното лечение са били използвани не само билки и отвари, въздействащи на самия тумор, но и болните практикували Дао, като начин за цялостна промяна на техния живот.

За рака е известна и метафората – „камък на сърцето“. И ако той не бъде отстранен, камъкът се превръща в тумор. При възникване на злокачествен процес се осъществява преход като външните психологически проблеми преминават във вътрешен –соматичен.

Органът, който се уврежда от тумора, символизира външната опасност, с която не е в състояние да се справи.

Злокачественото заболяване всъщност представлява отказ от решаването на съществуващия психологически проблем и прехвърлянето от областта на личната отговорност към лекарската грижа: „Сега, моят проблем ще се решава от лекарите, тъй като аз не мога да се справя“.

Какво отключва онкологичната реакция?

В отправна точка се превръща някаква травма – събитие, след което човек не е в състояние да живее, както преди. Тя сякаш разделя живота на „преди“ и “след“, а човешката личност се разкъсва на дотравматичния и следтравматичния период от живота.

Ако човек все пак възприеме с цялото си съзнание събитието, той продължава да живее нормално. Но ако игнорира реалността, като не приема случилото се, организмът му може да реагира като започне да формира злокачествен процес.

Предателството е ярък пример за хронична психологическа травма. Тя възниква в отговор на откриването от човека на нова реалност, която е в противоречие с неговите съществуващи представи.

Откриването на тази нова реалност е психически болезнено.

Например жена, която е израснала в консервативно семейство, изведнъж започва да изпитва силно сексуално желание към друг мъж, което е в противоречие с обичайната за нея идентичност на добра и примерна съпруга.

Тя се изправя пред дилема дали да се остави на желанието си или да задейства силни репресивни механизми спрямо собствената си личност, които да премахнат от съзнанието ѝ това нейно силно сексуално желание.

Често в живота може да се наблюдават ситуации, в които отделният човек на практика се явява „клонинг“ на друг. Такъв човек не помни какво точно иска.

А вместо това възприема желанията на другия като свои собствени или ги жертва в замяна на гарантираното постоянство в отношенията.

Така се формира и феноменът на зависимите отношения, когато вътрешната пустота се запълва от извършването на незначителна дейност и единият от партньорите е принуден да се откаже от себе си в полза на другия, считайки че неговият живот е по-важен от собствения му.

Зависимите отношения са опасни с това, че когато приключат, оставят единият от партньорите в състояние на пълна самота, когато няма възможност да разчита на себе си.

В такава ситуация много хора прекарват целия си живот. Типичната личностна реакция, когато приключат зависимите отношения е постоянното чувство за безпомощност и безнадеждност у зависимия партньор.

Той се обезкуражава от това, че нищо не му е останало. Точно в този момент човек трябва да се изправя и да продължи да живее. Символично организмът изпраща послание: „Промени се или умри!“

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.44 81

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg