Британски учени са установили, че омега-3 мастните киселини, които се съдържат в сьомгата и пъстървата в огромни количества, потискат растежа и предизвикват смъртта на атипичните клетки през ранните и късните стадии на рак на устата и на кожата.
Според резултатите от проведеното изследване, омега-3 мастните киселини индуцират самоунищожаването злокачествените и предзлокачествените клетки при дози и не влияят на здравите нормални клетки, което свидетелства за възможността тази група мазнини да бъде използвана за лечение и профилактика на някои видове ракови заболявания на кожата и устната кухина.
По време на експеримента учените изследвали плоскоклетъчен карцином – една от основни форми на рак на кожата. По честота на разпространение това заболяване е на 6 място в света сред видовете рак, а лечението му е сложно и скъпоструващо.
В рамките на проведените експерименти учените отгледали клетъчни култури от различни клетъчни линии /злокачествени и предзлокачествени клетки на плоскоклетъчен рак на устната кухина и на кожата, а също и нормални клетки на устната кухина и на кожата / и добавили към тях мастни киселини.
„Открихме, че омега-3 мастните киселини селективно инхибират растежа на злокачествените и предзлокачествените клетки в количества, които не влияят на здравите клетки.“ – отбелязва професор Кенет Паркинсон от Института по стоматология Queen Mary.
Учените установили, че това свойство на тази група мазнини се дължи на прекомерната стимулация на основен фактор на растежа, предизвикващ смъртта на клетки.
А използваните количества омега-3 мастни киселини, не повлияват на здравите клетки. В проучването спрямо клетъчните култури е била приложена ейкозапентаенова киселина, която може да използва за профилактика и лечение на рака на кожата и на устната кухина.
Вероятно, омега-3 мастните киселини могат да помогнат на пациентите, които са с повишен риск от развитие на тези видове рак, а също и на тези, за които съществува голяма вероятност от възникване на рецидив.
Освен това, необходимото количество мастни киселини могат лесно да се нанесат върху засегнатата от рака кожна повърхност.
Все пак, въпреки обнадеждаващите резултати, получени при провеждането на гореописаното изследване, са необходими допълнителни проучвания.
