Какви методи за самодиагностика съществуват

Диагностика на всякакви заболявания и назначаването на лечение – това е безусловно прерогатив на лекаря. Но в някои случаи е необходимо човек самостоятелно да оценява своето състояние.

Например, ако нямате възможност да потърсите лекарска помощ в близък период от време, а състоянието ви не е толкова лошо, че да е необходимо да извикате „спешна помощ“.

Или при наличие на хронични заболявания да умее човек да разпознава първите признаци на обостряне, за да вземе навреме необходимите мерки. В такива случаи е необходимо да се знаят основните методи за самодиагностика и да умее човек да ги използва.

Разлики между самодиагностика и диагностика на лекаря

Лекарската диагностика се отличава от самодиагностиката по това, че освен голям опит и знания, лекарят има определен арсенал от спомагателни средства – от простия фонендоскоп или огледалце до по-сериозни инструменти и дори прости устройства за диагностика като електрокардиограф.

Освен това, ако възникне спешна необходимост, лекарят може да изпрати пациента за бързо обследване и даване на например кръвни проби или урина за изследване, особено ако медицинският специалист работи в болница или здравен център.

А на какво освен на собствените си усещания, е необходимо да разчита на самодиагностика.

Основни методи за самодиагностика

В домашни условия наборът от методики и средства за самодиагностика е ограничен. Но това не означава, че е нужно да разчитате само на собствените си субективни усещания – болка и дискомфорт, въпреки че и те са много информативни. При самодиагностика се подразбира използването на много достъпни методи.

1. Външен преглед – най-достъпният от тях. Всичко, което ще ви е необходимо е добро осветление и огледало. При оглед на първо място обръщайте внимание на кожата си – има ли по нея някакви увреждания, петна, промяна на цвета, подпухналост.

С помощта на огледало можете да определите състоянието на косата си, на езика и на очите. При някои заболявания, например при захарен диабет, ежедневните прегледи е необходимо да станат задължителна процедура.

Едно от усложненията на диабета е невропатията. При нея се нарушава кръвоснабдяването и съответно снабдяването на кожата с достатъчно хранителни вещества, понижава се нейната чувствителност.

Поради това е много важно да се установят всякакви нарушения на нейната цялост – натъртване, мазоли, малки рани. Те заздравяват много трудно и ако ги пропуснете могат да прогресират в трофични язви.

2. Освен зрението към самодиагностиката се включват слухът и обонянието. Да чуете и да усетите миризма не е толкова лесно – това се дължи на структурните характеристики на сетивните органи и на мозъка.

На страничен човек му е много по-лесно да различи някакви нюанси в звуковете при дишането, например. Миризмата на устата е важен диагностичен признак на множество заболявания на устната кухина, на дихателната и на храносмилателната система, които сами да „хванем“ е много трудно.

Но все пак е възможно и не следва да се игнорират неприятните симптоми.

3. Следващата методика – палпация, включване на вашето чувство за допир. Това е един от основните методи за диагностика и на лекарите. Това означава, че използва чувствителността на пръстите на ръцете, които поставят по различните части на тялото и се оказва натиск върху тях.

При цялата простота на този метод – той се явява най-информативен. Той позволява да се определят тези изменения в кожата, мускулите, ставите и костите и дори във вътрешните органи, които са външно незабележими. Например леки подувания, тумори.