Редовно ходим в спортните зали, клиентки сме на фитнес инструктори , обичаме диетите и през цялото време ние отслабваме…
И не се досещаме, че живеем в един кръг, следвайки предварително зададен сценарий – искам да отслабна, намирам начини за това – свалям килограмите – постигам или не постигам желаното – отново качвам килограми – разочаровам се, разстройвам се и отново – искам да отслабна.
Получава се така, че нашата несъзнателна цел не е да отслабнем веднъж и завинаги, а да продължаваме да отслабваме, разтягайки този процес до безкрайност.
Хронично отслабващите
Съзнателно ние поставяме пред себе си съвсем други цели – да се обличаме предизвикателно, да се харесваме на мъжете или на съпруга, да изграждаме задълбочени и близки отношения, да правим кариера.
Но всичко това се възпрепятства от нашето наднормено тегло, което ние се стремим да нормализираме. Медиите ни подкрепят в това – успешните героини от сериалите и филмите рядко ни биват представяни като дебелани.
И затова и ние на всяка цена се опитваме да нормализираме теглото си. Препятствия пред нас няма, пътят ни е открит. И изведнъж стрелката на кантара предателски се отклонява надясно. И си казваме обезсърчително – сбогом хубави дрехи, нови интимни отношения и повишения в работата.
И често това не ни е за първи път.
Какво с нас не е както трябва?
Да мечтаем за нещо и да бъдем готови за изпълнението на своите мечти – съвсем не е едно и също. Много жени вътрешно не са готови за развитието на ситуацията. Възможно е те да не умеят да изграждат задълбочени отношения, възможно е да ги плаши близостта, започваща с трудности.
Също така е много вероятно те да са измислили само първата част от плана, а за втората просто да са забравили. И нашето тяло бърза да ни помогне, то ни подсказва изход от ситуацията – и се скриваме както в детството, през глава в спасителното одеяло.
В зряла възраст ролята на одеялото играе мастното отлагане, в което можем да се прикрием, да се укрием от чужди очи, да изчакаме неприятностите да отминат.
Защитният слой
Ненапразно наричат мазнините „защитен слой“ – той ни защитава от това, от което се страхуваме. От чужди очи, от сексуална близост, от опасния външен свят. В леките случаи това могат да бъдат излишните 5 килограма, с които жената вечно се бори и които неизменно се връщат обратно.
В по-сериозните случаи – наднорменото тегло е солидна броня, охраняваща ранимото ни сърце. Тези които страдат от хронично затлъстяване, често в детството си са преживявали психологическа травма, свързана със сексуално посегателство или насилие.
В повечето от случаите сред първопричините за развитие на затлъстяване са болезнени преживявания, които на много хора могат да им се строят плашещи.
И е възможно на по-пълните хора да им изглежда, че е по-добре да изпитват постоянно недоволство от собствените си тлъстини, отколкото да преразгледат отношенията си с близките си и да им признаят забранените си чувства – например гняв към родителите или срам, с които те не са наясно как да се справят.
В повечето случаи подобен избор се прави несъзнателно.
Качването на килограми също може да бъде просто оправдание за самия себе си – тъй като е по-лесно човек да си каже, че няма с кого да се среща, защото е дебел и такъв никой не го харесва, отколкото да си задава въпроси – защо се отказва от това да поддържа контакти с други хора.
