Понякога попадаме в ситуации, в които благоразумното мълчание може да ни навреди не по-малко от излишната праволинейност. Как да постъпим – да рискуваме да изложим всичко на чисто или да оставим истината и да се страхуваме, че някога ще се разкрие?
Как да казваме истината, за да излизаме с полза от ситуацията
Истината може да е жестока, а последствията от нея невинаги могат да се предскажат, веднъж излязла на повърхността, може да ни причини немалко беди. Затова и да оставаме винаги честни не е толкова лесно, тъй като не знаем в какво ще се превърне тази ни правота и не се ли налага да съжаляваме за нея.
От една страна, не искаме да лъжем, от друга страна – е страшно да рискуваме и да бъдем пределно откровени. Във времена на такива размисли неволно се покрадва мисълта – може би по-добре да си премълчим.
В определени ситуации премълчаването е равносилно на лъжа. Едно е да не кажем на приятелка, че нейното ново гадже не ни допада, съвсем друго – да прикрием информация, която може да повлияе на важно решение.
Ако този факт се разкрие, този, който е въведен в заблуждение, ще направи заключение не толкова за значимостта на установените факти, колкото за нас, ако сме решили да премълчаваме.
Оказваме се в капан – ни в клин, ни в ръкав. Не можем да увъртаме налага се да направим избор и да се подготвим за всякакви последствия.
Случай от живота
Добър пример за търсенето на златната среда между истината и лъжата е историята на адвоката Ханс. Той напуска голяма адвокатска кантора заради разногласия с ръководството и се страхувал, че какво потенциалният нов работодател ще си помисли за случилия се конфликт.
В крайна сметка Ханс решава да каже истината, и очевидно в новата компания го оценяват и го вземат на работа.
Но късметът на Ханс не доказва, че винаги трябва да бъдем праволинейни. Той представя конфликтът с предходен работодател така, че неговите действия в хода на такъв спор съвпадат с ценностите на новото адвокатско дружество.
Ето какво казва на служител на отдела за кадри по време на встъпителното интервю – В компанията, където е работил преди, са се придържали към строга йерархия, и той се оказва с креативност, която не е по мярка, за което си плаща.
Той не можел просто да си мълчи, прекарвайки работния си ден и действайки по шаблон, вместо да се развива и да усвоява нови подходи.
Ханс признава, че е играл не по правилата, които са били приети на миналата работа, и затова подчертава своята инициативност – в някои компании, особено в големите, това качество се приветства. Той признава, че е провел предварително разследване на работодателя, който го кани на събеседване, и избира умерен риск – да каже истината, но фино и умно.
Ако Ханс беше попаднал на интервю в компания със същите ценности, както и на неговия предходен работодател, той би избрал друг способ да се представи.
Ако искате да постигнете добри резултати, трябва да отчитате всички променливи. Предварително си изяснете – с какви хора ви предстои да си имате работа? Какво очакват от вас?
Можете ли вие да държите на набелязания план и бързо да го коригирате, ако разберете как трябва да действате по друг начин?
Какво ще ни попречи да кажем истината
Размишлявайки как е по-добре да каже на потенциалния работодател за това, което се е случило на предходното работно място, Ханс се сблъсква със собствените си вътрешни ограничения.
Не му било лесно да действа праволинейно, тъй като неволно копирал майка си, която винаги хитрувала и се извъртала. Дори в делничните ситуации, където не би имало смисъл да се преструваме, тя би избрала лъжата.
Например, когато тя дълго не можела да намери ключове и заради това момчето закъснявало за тренировка, тя измисляла, например, че се е забавила, защото е била заета да помага като доброволец на бездомните.
