Възможно е зад предизвикателното поведение да се крие психическото разстройство.
Защо ексцентричността може да е психическо разстройство
Какво е това ексцентричност
Според тълковния речник „ексцентричност” – това е странно, предизвикателно поведение. То може да се изразява в носенето на прекалено ярки дрехи, които не отговарят на момента. Или в нестандартни навици, които се отнасят до общуването с други хора.
Например, ексцентричният човек говори твърде високо или с определен маниер, прави го в стихове, открито класифицира събеседниците си по измислени от него типажи.
В масовото разбира ексцентричният човек е забележителна личност, която прави впечатление. Неслучайно това поведение се асоциира с талантливи и дори гениални хора.
Например, носят се легенди за ексцентричността на Салвадор Дали, или на Алберт Айнщайн. Или да се, каже на Уинстън Чърчил.
Ако трябва да обобщим, да бъдеш ексцентричен, не като всички, дори е модерно. Но има граница, заради която причудливото поведение заради начина на самоизразяване се превръща в нездраво явление.
Кога ексцентричността се превръща в психическо разстройство
Ексцентричното разстройство на личността е включено в Международния класификатор на болестите, 10-та версия, не е описано обаче достатъчно подробно.
Съществува цял клас от доста по-изучени ексцентрични нарушения – т.нар. клъстер А. В него влизат 3 разстройства, които се отличават в изразени странности в поведението:
- Параноидно;
- Шизоидно;
- Шизотипично.
При първо заболяване обикновено се проявяват тревожност, подозрителност, злопаметност, а при второто – затвореност, емоционална студенина.
Демонстративна причудливост на поведението или на външния вид е характерна само за шизотипичното разстройство.
Експерти на американската изследователска организация Mayo Clinic изброяват 10 признака на това нарушение.
За да се заподозре разстройство на личността, са достатъчни 5 от тях:
- Предизвикателно поведение, което излиза извън обичайните рамки;
- Необичаен външен вид – дрехите може да са мръсни, а техните елементи могат принципно да не съчетават един с друг.
- Своеобразен маниер на разговор, който е трудно да не се забележи по време на разговор. Например, гласът може да бъде твърде висок или човек може да си припява думите.
- Вяра в личните свръхестествени способности. Например, болният предполага, че умее да чете мислите на околните. Или да общува с духовете на починалите. Или да предсказва бъдещето на основата на начина на духане на вятъра и движенията на звездите.
- Преживени необичайни усещания. Човек може да разказва, че чувства присъствие на някого, който всъщност е много далеч. Или понякога физически усеща приближаването на опасност.
- Неспособност за адекватна оценка на случващото се. Дори на второстепенните събития може да се отдава огромно значение.
- Подозрителност, постоянни съмнения в добрите намерения на околните.
- Прекомерна и настойчива социална тревожност. Болният не приема оценка от другите хора, тъй като смята, че те не могат да го разберат.
- Неспособност за установяване на продължителни и доверителни отношения с другите. Приятели обикновено имат само сред близките роднини.
- Неуместни реакции, студенина при общуване. Човек може изобщо да не изразява емоции или да реагира неадекватно на случващото се. Например, да се смее, когато обикновено плачат.
Какви са причините за ексцентрично разстройство на личността
Нарушението най-често се проявява през пубертета или в ранния етап на съзряването. Как се появява, не е ясно все още. Предполага се, че принос има генетиката, индивидуалните особености на мозъка, околната среда, усвоените в детството навици.
Какво да правим, ако подозираме ексцентрично разстройство на личността
Това психическо разстройство може да се коригира с психотерапия или с медикаменти, например, с антидепресанти
Затруднението е в това, че ексцентричните обикновено не смятат своето поведение за изискващо корекция и не са готови да се обръщат към психотерапевт.
В този случай са особено важни роднините или неравнодушните познати.
Най-лесният начин изглежда така. Човек с ексцентрично разстройство на личността редовно се разочарова от хората, получава пристъпи на тревожност и дори на депресии.
В такива случаи някой от неговите близки трябва да го заведе на психотерапевт и да го заведе на психотерапевт за разговор.
Впоследствие се препоръчват варианти на терапия, които помагат за подобряване на състоянието.
Един от елементите на психокорекция е семейна или приятелска подкрепа. За човек с ексцентрично разстройство на личността му е по-лесно да живее, когато усеща, че го обичат и ценят, подкрепят го при провалите и се радват на успехите.
