Хипермобилността на ставите /ХМС/ е състояние, при което поради слабост на ставите човек може да извършва движения, излизащи извън пределите на анатомичните възможности.
Това нарушение може да бъде както единично, засягащо отделните стави, като се явява особеност на структурата на тялото, в този случай не се разглежда като патология, така и множествено, придобиващо черти на системно заболяване.
Причини и симптоми за хипермобилност на ставите
ХМС може да се прояви веднага след раждане или след много години вследствие на системни прекомерни натоварвания.
Вродената патология се предизвиква от наследствен фактор – генерализирана ХМС – следствие на някои генетични заболявания на структурите от съединителна тъкан, изолирана – също може да се предизвиква от слабост на съединителната тъкан, предаваща се по наследство, склонност към често травмиране.
Придобитата форма е възможна при хора, чиято професионална дейност е свързана със системни движения, които способстват за разтягане на свръзките и на някои ставни хрущяли.
Така например, среща се по-често при танцьори, спортисти и музиканти.
В зависимост от вида дейност към тази патология са предразположени отделни стави, които стават по-подвижни по време на бременност, а също и при някои патологични състояния, например акромегалия.
Първи признак на хипермобилност на ставите е болката в коленете, глезените, при децата се засягат също тазобедрените стави.
Възможни изкълчвания и сублуксации на ставните хрущяли, разтягане на свръзките, а също и плоскостъпие със съпътстващите негови признаци – т.нар. кокалче на стъпалото, деформация на пръстите, мазоли и т.н.
Доста често тази патология се съпровожда от синовити, теносиновити, бурсити, тендинити, тунелен синдром. Проявленията възникват вследствие дори и на най-малки травми или няколко по-увеличени натоварвания.
Понякога и при млади хора, в резултат на ХМС, се стига до развитие на артроза.
Освен това свръхмобилността оказва влияние и на други органи и системи на организма, всичко е дело на колагена.
Така, кожата става отпусната, появяват се стрии, възможно е и дори развитие на хернии, понякога и разширени вени, нарушения на сърдечната функция, болният започва да чувства вътрешните си органи.
Диагностика и лечение на хипемобилност на ставите
Това заболяване е трудно за диагностициране, тъй като човек живее с него от ранното си детство и не подозира, че тази слабост е извън пределите на нормата.
И поради факта, че няма никакви ясно изразени симптоми, може да бъде поставена неправилна диагноза – психогенен ревматизъм или ревматоиден артрит.
Да се открие кога ставите са прекалено подвижни, е възможно с помощта на специални методи, сред които е този на Бейтън.
Но тази скринингова процедура невинаги е признак на синдром на хипермобилност на ставите, защото понякога последните могат да бъдат много подвижни при хора, които нямат никакви усложнения от страна на опорно-двигателния апарат. Това се обяснява с особености на конституцията на тялото или норми за съответната възраст.
Какви мерки е необходимо да се вземат при хипермобилност на ставите?
Лечението първо се състои ортезиране и в лечебна гимнастика, основните упражнения в която трябва да бъдат изометричните – максимално напрягане на мускулите при минимални движения на ставните хрущяли.
Ортезите имат за цел да удържат твърде подвижните участъци, а физкултурата е насочена към тренировка на мускулите, които трябва да бъдат добра подкрепа за опорно-двигателната система. Също плуването е невероятно ефективно.
Първо трябва да се ограничат и натоварванията върху ставите, движенията на които предизвикват неприятни или болезнени усещания.
