Една от легендите на медицината от преди 1989 г. беше лепилото поливинил барбитурал – вискозна течност с остра миризма, която бе задължителен елемент на домашните аптечки.
Що за вещество е това – медицинско лепило?
Какво може да лепи и какво не?
Медицинско лепило и травми
Можем да залепим 2 дъски или два пластини метал, 2 листа хартия или гумена лодка.
Щом можем да лепим и различни материали, това означава, че и човешката кожа може да се лепи.
Идеята за залепване на рани на кожата не е нова.
Още аптекарят на Наполеон е използвал слой от лепило за защита на миниатюрни увреждания на кожата.
Като материал се е използвал ксилоидин, получен от дървесни влакна и скорбяла чрез обработка с азотна киселина.
Ксилоидинът е бил не само неустойчив, но също и взривоопасен материал.
Днес, изискванията за безопасност на пациентите са съвсем други.
Лепилото за лечение на рани трябва да отговаря на определени критерии:
• Да може да изпълнява своите функции – да слепва тъканите, при температурата на човешкото тяло, тоест при 36.6, като се демонстрира добра адхезия, тоест качествено сцепление между кожата и слоя
• Медицинското лепило не трябва да бъде токсично за кожата или да дразни по какъвто и да е начин тъканта
Не трябва да повишава риска от развитие на тумори в областта на нанасянето.
• При нанасяне на лепилото и контактът с кожата, температурата на тъканите не трябва да се повишава, тъй като това може да доведе до изгаряния
Ако пък самата рана е изгорена, това не само ще влоши нейното състояние и ще удължи процеса на заздравяване, но е възможно да останат белези.
• Със заздравяването лепилото лесно може да се премахне.
• И при стерилизация и съхранение лепилото не трябва да губи ценните си свойства
Медицинско лепило в хирургията
Изискванията, които се предявяват към медицинското лепило, стават значително по-строги, когато става въпрос за хирургични интервенции.
Хирургичните медицински лепила, освен изброените по-горе характеристики, трябва да бъдат бактерицидни, да притежават хемостатични, а също и пневмостатични свойства.
И не на последно място, трябва да могат да се използват лесно.
Нееднократно са правени опити за получаване на лепило за медицински цели от натурални материали.
Например, офталмолозите са използвали лиофолинизирана плазма при пресаждане на роговица.
А преди 50 години е бил направен опит да се използват в хирургията биоинертни фибринови лепила.
Но всички те се оказват твърди скъпи за производство, а техните слепващи свойства са твърде слаби в сравнение със синтетичните вещества.
Днес се използват при някои операции, но по-скоро като подсилващ елемент.
Например, такова е биолепилото Тиссукол, който представлява набор от определени фактори на съсирване на кръвта и фибриноген.
При попадане в раната се полимеризира и се образува отгоре фибринов слой.
Учените продължават да търсят идеално синтетично лепило за тялото на човека.
Съвременни медицински лепила
Кожно лепило Dermabond
Цианакрилатно лепило, което използват хирурзите за затваряне на повърхностни рани, разрези и за някои кухинни операции.
Но също е подходящо за защита на пресни шевове след секцио.
Продава се в апликатори за еднократно употреба, които се състоят от стъклена ампула в пластмасов пулвелизатор с накрайник.
Ампулата следва да се разклати и лепилото да се нанесе на предварително подсушена рана.
