Само заглавието ще ви накара да се замислите – какво всъщност очаквате от тази статия? Разбира се, очакването е свързано с нашата представа за желаното. Това са нашите надежди, мечти, желания. А сега си представете, че те не са се оправдали.
Полученият резултат е съвсем различен. Възможно е и да е диаметрално противоположен. Или подобен на това, което сте предполагали, но имащ непланирани допълнителни последствия. Или такъв какъвто не сте си и представяли: „Исках да направя желязо, а слон се получи изведнъж.“
А сега обърнете внимание на своята реакция – разочарование, справедлив гняв, празнота. Или интерес, удоволствие, страст, желание спешно всичко да бъде поправено и да се направи така, както е замислено.
Във всеки случай, за да можете да получите желаното в замяна на очакването идва действието по неговото постигане. Затова след това ние сравняваме резултатите с планираното, възможно е и да внесем промени. И да кажем на себе си: „Отлично, точно така, както трябва е!“
Всичко това е справедливо, ако нашите действия са насочени към неодушевен предмет, който с нещо трябва да поправим коригираме. А ако на мястото на обекта е живото собствено дете? Какво трябва да направите, за да отговори то на вашите очаквания?
Все по-често родители търсят помощ от психолог с молбата: „Направете нещо със сина/дъщеря/: не слуша, не учи, станал е неуправляем. Ние очаквахме той да бъде наш помощник, отличник, спортист…“
Можете да добавяте пожелание. Понякога родителските очаквания са още по-амбициозни: „Ние влагахме в него максимума, той ни е длъжен, а вместо това…“
Не ви ли напомня това на отношение към неодушевен предмет? Вие имате и свои очаквания и обект, който не ги е оправдал. Психологът за вас е майсторът и очаквате от него да поправи предмета и да ви го върне такъв какъвто вие искате да го видите.
Разбира се, това са крайните случаи. Но за съжаление, те са все повече. И двете страни – и родителят и детето изпитват разочарование и не се разбират един друг.
Между дълга и надеждата
На този етап възниква класическия въпрос: „Какво да се прави?“ Съставете за себе си така модерният днес wish-list: опишете какво очаквате от вашето дете. След съставянето на този списък опитайте да разделите очакванията си на актуални и дългосрочни.
Например, да се връща у дома навреме, да вземе матурите през тази година – това са актуални очаквания.
Да продължи семейните традиции и да стане лекар/ бизнесмен/ архитект, успешно да се ожени/ омъжи, да ви носи чаша вода, когато остареете /да, именно за това ние отглеждаме деца… но има и за други неща/ - това следва да се дългосрочните очаквания.
Изяснете си актуалните очаквания. За начало, погледнете на тях реално – смешно е да очаквате от детето си да бъде на първо място в състезанията по тенис, след като то едва сега е взело тенис ракетата си в ръце.
Погледнете окраската на тези очаквания – те са по-скоро подобни на задължение или на надежда? Каква позиция по отношение на вашето дете ще вземете самите вие? И ако като всеки любящ родител, вие очаквате от детето си най-доброто светлото и голямото, то се опитайте да намерите нещо средно между дължимото и надеждата.
Ако вашата позиция е „аз очаквам от него“ = „той е длъжен“ = „аз изисквам“, това означава, че подчинявате детето си на собствената ви воля, потискайки неговите съзнателни усилия.
