Родителите често чувстват безсилие, опитвайки се правилно да възпитават детето си. Кога са уместни уговорките, а кога – категоричната заповед или наказание?
Неблагодарници?
Понятието „лошо поведение“ е измислено от хората в зряла възраст.
Ако едно дете има поведение, което е против общоприетите норми, то излага на опасност самото себе си или околните като просто им причинява практически неудобства – влиза в конфликти с връстниците си, крещи при обличане, разхвърля вещи, и в резултат на това родителите започват да се ядосват, тъй като на тях им се налага да се справят с последствията.
Те се опасяват, че детето им няма да постигне нищо в живота, чувстват се посрамени пред другите хора или се боят, че на тяхната рожба е възможно нещо да ѝ се случи. Тяхната задача е постепенно да научат детето си да се съобразява със социалните норми и да се придържа към правилата за безопасно поведение.
Но понякога децата разбират всичко, но експериментират, проверят границите на този свят – до колко те са устойчиви. Още една причина – физическо и психическо изтощение, когато детето просто се носи по течение на живота от умора или заболяване.
Днешните деца растат в много по-различни социални условия от своите родители. Детето се е превърнало в основна ценност в семейството, за него се полагат огромни усилия от страна на родителите. И е напълно нормално те да очакват то да им отговори с взаимност.
Но според психолози това очакване за отблагодаряване е много честа родителска грешка. Умението да се съчувства на другия, да се разбират неговите чувства се развива към 20-тата година от живота на човека.
В общи линии, само грижейки се за собствените си деца, човек може да почувства преживяванията на своите родители и само така у него може да възникне необходимост да им благодари.
Точно както и ние, приемайки родителите си като подарък от живота, нямаме възможност в пълен размер да ги „компенсираме за техния труд“, а можем само и единствено да насочим това поток на обич по-нататък, към следващите поколения.
Защо на децата по 100 пъти трябва да им се повтаря да си приберат нещата в шкафа, чинията от масата и т.н?
Правилата у дома, както и всички други не работят, ако органите на власт /родителите/ не въведат санкции за тяхното неспазване.
Санкциите е необходимо да не бъдат унизителни, но достатъчно неприятни, че мислите за тях да мотивират дете да започне да върши някаква домакинска работа или пък да се захване с научаването на уроците.
Правилата следва да звучат максимално конкретно. „Петър е длъжен да се държи добре и да изкарва прилични оценки в училище“ – пример за лоша формулировка.
Добрите включват пределно ясни описания на количества, места, време – „Петър не трябва да получава седмично не повече от 4 четворки “. Същото се отнася и за формулирането на санкции: не просто „оставаш без компютър“, а „лишаваш се от компютър днес до 23 часа и 59 минути“.
А кои ще бъдат по-успешни в живота – послушните деца или бунтарите?
Ако послушанието е основано на страх, ако детето се наказва и за най-малката грешка, то може да порасне като безинициативен човек, чиято основна подсъзнателна задача – да стои в сянка, да бъде незабележим, че изпитва болка.
