ᐉ Белодробен емфизем - смъртоносен ли е

Емфиземът е, със сигурност, доста плашеща диагноза. Белодробният емфизем е заболяване, което засяга бронхиолите и алвеолите.

Това заболяване е една от най-коварните и разпространени форми на хронична болест, засягаща белодробната система. В днешната статия, искаме да обърнем вниманието към това състояние, защото навременната диагностика е най-добрият метод за контрол на болестта.

Анатомия на заболяването

Белият дроб е чифтен орган, който снабдява организма с кислород и отделя отровния въглероден диоксид. Състои се от малки въздушни балончета, наречени алвеоли, които са разделени помежду си от много тънки и еластични мембрани.

През тези мембрани преминават капиляри. Границата между въздуха в белите дробове и кръвта, преминаваща през капилярите е много малка и това позволява на молекулите кислород и въглероден диоксид да преминават безпроблемно.

При вдишване, в белите дробове навлиза въздух и алвеолите увеличават обема си. Кислородните молекули се прикачват за червените кръвни телца (еритроцитите), които изхвърлят въглероден диоксид и други остатъчни продукти, които издишаме.

При белодробния емфизем се разрушават мембраните между алвеолите и капилярите в тях. Това постепенно намалява ефективната част от белите дробове, където може да става обмена на кислород.

С напредване на болестта все по-голяма част от дробовете претърпява патологични изменения и тялото компенсира това с учестяване на дишането. В определен момент организма ни не успява да компенсира и артериите в дробовете започват да се свиват. Поради тази причина, сърцето също започва повишава работоспособността си, за да може кръвта да преминава през стеснените кръвоносни съдове, повишавайки кръвното налягане.

Напред във времето, поради учестената сърдечна дейност и големите усилия, които полага сърдечно-съдовата система сърцето увеличава размерите си. Това поражда различни сърдечни заболявания и може да се стигне дори до сърдечна недостатъчност.

Особености на състоянието и форми на заболяването

Както вече стана ясно, белодробният емфизем представлява сериозно заболяване на белите дробове. В зависимост от това как се е развил, се различават първичен (идиопатичен) и вторичен (обструктивен) емфизем.

Първият вид се развива без предшестващо респираторна болест, а вторият възниква поради усложнение от хроничен бронхит. Белодробният емфизем се наблюдава в две основни форми - генерализирана, засягаща двата бели дроба и ограничена форма, поразяваща съответно единия дроб.

Симптоматика на състоянието

Често болните пренебрегват първоначалните симптоми и ги отдават на други фактори. Най-характерните признаци са следните:
- Задух и недостиг на въздух при минимални физически усилия;

Мъчителна и продължителна кашлица;
Увеличен гръден кош
След като вече е извършена консултация с доктор, изследванията, обикновено,дават следните характерни признаци:
Разширяване на междуребрените пространства;
Цианоза;
Забелязва се т.нар прозрачност на белодробните полета, която се доказва чрез рентгеново изследване.

С напредване на заболяването се наблюдава дихателна и сърдечна недостатъчност, пневмоторакс (навлизане на въздух в плевралната кухина).

Кои са факторите, определящи развитието на емфизем?

Съществуват две групи фактори, провокиращи развитието на болестта.

Първата група фактори, нарушават еластичността и здравината на белодробни елементи на: нарушена микроциркулация, въздействие на кадмиеви съединения, азотни оксиди, цигарен дим, замърсявания във въздуха и др.
Втората група фактори увеличават белодробното налягане и водят до прекомерно разширяване на алвеолите и респираторните бронхиоли. Често в такива случаи се наблюдава обструкцията на дихателните пътища, породена от хроничен обструктивен бронхит, който е и основна причина за развитие на вторичен белодробен емфизем.

Лечение на белодробен емфизем

Важно е, дори при поява дори на един от първоначалните симптоми да посетите лекар. Той ще установи дали имате изменения в дишането, напрежение при дишане, колко дълго трае издишването и дали гръдният кош е с по-големи размери. Ще ви бъдат направени кръвни тестове, измерване на сатурацията (нивата на кислород в кръвта) и рентгенова снимка

Счита се, че белодробният емфизем е нелечим и необратим. Целта на лечението е да се спре по-нататъшното разрушение на белодробните алвеоли и опазването на възможно най-голяма част от здрава белодробна тъкан.

Добрата новина е, че заболяването се категоризира като нискосмъртоносно, но причинява други заболявания и усложнения, които могат да са летални, ако не се контролират.

Номер едно в списъка с препоръките за контрол върху болестта е прекратяване на тютюнопушенето. За болните не е препоръчително, дори да стоят близо до цигарен дим.

За белодробен емфизем се изписват лекарства, които целят да отпуснат мускулатурата около бронхите, което позволява на въздуха да преминава по-свободно. Често тези лекарства сепредписват заедно с кортикостероиди, които потискат активирането на емфизема.

Пациентите са уязвими от инфекции, като пневмония, например, и затова към терапията може да се включи и антибиотик.

С напредването на болестта, пациентът може да има нужда от допълнителен източник кислород. Това допълнение към лечението се съгласува с лекуващия лекар.

Може ли състоянието да се третира оперативно?

В зависимост от увреждането на белите дробове, може да се наложи болния да се подложи на хирургична намеса, чрез която да се намали обема на белите дробове и да се облекчат наличните симптоми.

Решението за операция, задължително се взима след внимателно обмисляне от лекуващия екип.

Заболяването влошава качеството на живот, но не е задължително да съкрати неговата продължителност. Целта на лечението е да не допуска по-големи щети върху функциите на дихателния апарат и да се „тренира“ здравата част от белите дробове, за да работят те по-ефективно.

Успокоително за вече диагностицираните, може да бъде това, че заболяването може да се повлияе добре и от предприемането на някои прости мерки. Освен някои природни лекарства, съществува и списък с храни, които повлияват добре състоянието на болните:

Пълнозърнести и житни култури;

Сурови зеленчуци и плодове, според сезона, като например, тиквички, моркови, броколи, тиква, домати, сладки чушки, всички листни зеленчуци и цитруси;

Сушени плодове, като сини сливи, смокини, кайсии и грозде;

Морски храни;

Храни, богати на протеин, като извара, бобови култури, някои видове меса (заешко,пилешко). Хранителен режим, богат на протеини е особено препоръчителен за болните в напреднал стадий на болестта;

Билкови чайове от липа, шипки, касис, глог и др.

Препоръчва се храненето да се случва често, но по малко. При увеличаване обема на белите дробове, се намалява обемът на стомаха, което при по-големи порции, може да доведе до стомашен дискомфорт.