Аортата е най-големия артериален съд в човешкото тяло. Нейните разклонения, кръвоснабдяват, почти, всички части на тялото. Това означа, че трябва да се обръща особено внимание на патологиите, свързани с този съд и да се търсят начини за навременна диагностика и профилактика на такъв тип нарушения.
Едно от най-животозастрашаващите състояния в спешната медицина е аортната дисекация.
Малко анатомия
Аортата се поделя на 3 основни части – възходяща аорта, аортна дъга и низходяща аорта..
Едно от най-сериозните усложнения на неконтролираната хипертония е дисекацията на аортата. Низходящата аорта се разделя, пък, на гръдна и коремна част.
Стената на аортата е съставена от 3 слоя – външен (tunica adventitia), среден (tunica media) и вътрешен (tunica intima).
Как се развива дисекацията на аортата
При такива пациенти, при които се наблюдава хипертонична криза или са под влиянието на голямо физическо усилие или силен стрес, налягането, което се генерира вътре в аортата, разкъсва, най-вътрешния слой от нейната стена, избутва го настрани, създавайки псевдо лумен, като заради това кръвта се „подпъхва“ между изместения външен и средния слой и измества същинският лумен.
По този начин, „истинският“ лумен може до толкова да се стесни, че ако не бъде третиран навреме, може да облитерира напълно, причинявайки тежка исхемия, която може да увреди органите в съответната област.
В зависимост от това коя част и кой клон на аортата са засегнати, може да се наблюдават тежки последствия за органите в коремната област, долните крайници, сърцето, мозъка, а може да бъде засегната и аортна стена, което от своя страна, е летално в почти 100% от случаите.
Какво е спасението при аортна дисекация
Независимо, от типа на дисекацията и това коя част от аортата е засегнала, лечението трябва да бъде по спешност и да се действа отговорно.
Когато дисекацията обхваща областта на възходящата аорта, и по точно, до лявата подключична артерия, животоспасяваща би била хирургичната намеса и откритото хирургично лечение, при което се поставя протеза на засегнатата част от съда.
Когато дисекацията е възникнала след лявата подключична артерия, в зависимост от състоянието на пациента, лечението би могло да се извърши и с медикаменти. Предпочитан вариант, за повечето лекари, обаче е оперативното лечение, при което се поставя стенд в истинския лумен на съда, който да насочи кръвоотока в правилната посока.
Така „фалшивият“ лумен не може да попречи на потока от кръв към съответните органи. Модерните методи за опертивна интервенция, позволяват достъпа да се осъществи през бедрото, без да се разрязва гръдната стена.
Ключът, за успешното лечение е навременната лекарска намеса. Уставено е, че до 24-час, след претърпеният „инцидент“ загиват около 25% от засегнатите.
