Витилиго е дерматологично състояние, обхващащо между 1 и 2% от населението на Земята. Започва спонтанно и неочаквано.

Много от страдащите от това състояние се притесняват от проявите му и се стремят да го прикрият. Добрата новина е, че не е нужно да се примиряват със сътоянието тъй като съществуват начини, по които то се лекува.

Въпреки това, от Lechenie.bg сме на мнение, че всяка кожа е красива по свой собствен начин и кожните несъвършенства не трябва да са причина са безпокойство!

Какво е витилиго

Витилиго е дерматологична болест, проявяваща се с възникването на депигментирани (бели) петна по кожата по различни части на тялото. То се получава в резултат на неактивност на меланоцитите – клетките, произвеждащи меланин.

Най-често, местата, по които са локализирани петната са: ръцете, лицето, деколтето и гениталиите. Разбира се, не са малко и случаите, при които петната се разпространяват на произволни места по тялото.

Според някои специалисти, витилиго е автоимунно заболяване, като имунната система атакува погрешно здравите меланоцити. Други пък са на мнение, че причината се дължи на механична увреда на кожата.

Истината е, че възникването на витилиго, всъщност, е съвкупност от много комплексни фактори, които ще разглеждаме по-долу.

Какви са установените причини за възникване на състоянието

  • Автоимунни - Както споменахме и в предната точка, витилиго се смята за автоимунно заболяване;
  • Генетични мутации – Около 30 -40% от диагностицираните случаи на витилиго са наследствени. Въпреки това по-малко от 10% от родителите, „носещи“ витилиго, го придават на децата си.

Открити са над 30 гена, които се обвързват с по-висок риск от развитие на витилиго. Установено е, че някои вариации в определени гени – и по-конкретно, ген PTPN22 и ген NLRP1 – затрувняват организма да контролира развитието на възпалителни процеси, имунната система се активира и започва да атакува здравите си клетки.

Генетиците са на мнение, че именно промените в тези гени могат да бъдат виновници за развитието и на други автоимунни заболявания.

  • Травматични увреждания на кожата – Дерматолозите са категорични, че някои области на нашето тяло, върху които сме претърпели хирургична намеса, дълбоко надраскване или многократко триене, са с повишен риск от развитие на витилиго. Обикновено витилигото, в тези случаи, започва именно от такива области като малки петна и постепенно се разпространява и по други части на тялото.
  • Слънчеви изгаряния – Проучвания в областта са установили, че витилиго много често възниква в областите, където често сме изгаряли на слънце (като лице, шия и ръце). От тези области също, витилигото започва като малки, често не много забележими петна и се разпространява към не изгорени от слънцето области.

- Досег със силни химикали - Контактът или излагането на определени химикали може да бъде важен рисков фактор, когато се обмисля каква е причината за развитието на витилиго. Един от химикалите, за които се смята, че е рисков по отношение на витилигото е монобензонът.

Той се съдържа в някои продукти като гума, обработена животинска кожа и козметични продукти. Изследванията са установили, че монобензонът, нанасяйки се по кожата, може да предизвика развитие и влошаване на депигментацията на кожата при хора, които вече имат диференцирано витилиго.

Затова е изключително важно, съставът на използваната козметика, при хората с витилиго, да се проверява стриктно, преди ползване.

Друга категория химикали, които могат да играят роля при витилиго, са от групата на фенолите. За тези химикали се смята, че нарушават функцията на меланоцитите. Тези химикали често са съставки в продукти като лепила, дезинфектанти, бои, препарати за убиване на насекоми и някои вредители.

  • Стресови и травматични събития - Проучванията на специалисти, занимаващи се с витилиго, показват, че стресови събития, силните емоционални травми, хроничен емоционален и физически стрес могат да предизвикат както развитието на дерматологичното състояние.

Стресовите събития също могат да усложнят протичащото състояние на витилиго, особено при пациенти, които са предразположени към състоянието поради наследственост.

Смята се, че промените в кожата са предизвикани, поне отчасти, от хормоналните промени. Тези промени са свързани, най вече, с покачване на някои от хормоните на стреса. Доказателствата също така показват, че травмите и значимите стресови фактори в живота са свързани с развитие на автоимунни заболявания.

Какви са начините за лечение

Заболяването е изключително трудно за лечение. Някои дерматолози съветват пациентите да се доверят единствено на медицинската козметика. В тези случаи, най-често се препоръчва локално приложение на кортикостероидни продукти, като кремове,също така имуносупресори и репигментни агенти.

При хора с много светла кожа и напреднала степен на заболяването, съществува възможност и за осъществяване на процедура, наречена депигментация на кожата. Депигментацията се използва в случаите, когато витилигото обхваща повече от 50% от кожната повърхност и петната са с големи размери.

За целта на тази процедура се използва монобензилов етер на хидрохинона (Benoquin). Процесът е необратим, т.е. третираните зони не могат да възстановят първоначалния си тен. Процедурата крие и рискове и за това се прилага рядко.

Съществуват и козметични продукти, които имат оцветяващ временен ефект върху витилигинозните полета с натуралния тен на кожата. Тези продукти са изготвени на основата на дехидрооскиацетон и също не се използват често.

Към момента се разработват различни апарати, които да лекуват състоянието.