Имунната система е нож с две остриета. От една страна, тя предпазва организма ни от всичко чуждо и непознато и действа тихо, като ни поддържа здрави.
От друга страна, имунитета може да започне да работи срещу нас.
Днес ще говорим за едни от най-често срещаните патологии на нашето съвремие – автоимунните болести.
Какво означава да страдаш от автоимунно заболяване
Нормално, имунната система не атакува клетките на организма. Най-общо казано, когато вирус навлезне в организма ни, той предизвиква имунна реакция. Имунните клетки, например лимфоцитите се активизират и в тялото се създава възпаление.
Т-лимфоцитните клетки, които са част от вроденият имунен отговор, се опитват да елиминират всякакъв тип, потенциални, вредители. Т-лимфоцитите започват да произвеждат антитела, които се насочват към заплахата. Така организмът предотвратява по-сериозни последствия.
За да не започне имунната система да атакува клетките на организма, на помощ идват Т-помощни клетки, които имат за цел да предотвратят т.нар. автоимунитет.
Когато възникне нарушение в тази система имунитета започва да атакува клетките на организма.
Кога може да се предизвика автоимунна реакция
Атоимунното нарушение може да възникне по няколко начина:
- Когато биологичния фактор (като паразит или бактерия) притежава антигени, подобни на биомолекулите на гостоприемника;
- Когато нормалните телесни клетки се изменят;
- Неспецифична стимулация на Т-помощните клетки;
- Свързване на чужди вещества към тъкани на гостоприемника, след което те стават автоантигени;
- Намалена функция на Т-супресорните клетки.
Какви са основните видове автоимунни нарушения
Автоимунните нарушения се делят на 3 големи групи, в зависимост от органите и системите, които засягат:
- На изолирани от имунната система органи;
- На неизолирани от имунната система органи;
- На съединителната тъкан.
Автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи
Главна причина за тях са вирусните заболявания. Засягат се надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, тестисите, очите и нервната система.
Най-често срещаните болести, от този тип са: Тиреоидит на Хашимото, множествена склероза, идиопатична болест на Адисон и др.
Автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи
Тези болести възникват, най-често, след заболяване, протичащо с тежки тъканни и органни лезии. Те са известни като вторични автоимунни заболявания, които са органонеспецифични.
Примери за такъв тип автоимунитет са: хроничен гастрит, цироза на черния дроб, хемолитични анемии, лекарствени заболявания и др.
Автоимунни заболявания на съединителната тъкан
В тази група патологии също се образуват органо-неспецифични автоантитела. Те се определят, подобно на предходните, като вторични автоимунни заболявания.
Автоантителата атакуват антигените на ядрата на съединителната тъкан, независимо от това къде е локализирана тъканта в организма. Към тази група се причисляват: ревматоидният артрит, системният лупус еритематодес, склеродермия и др.
