Имунната система е нож с две остриета. От една страна, тя предпазва организма ни от всичко чуждо и непознато и действа тихо, като ни поддържа здрави.

От друга страна, имунитета може да започне да работи срещу нас.

Днес ще говорим за едни от най-често срещаните патологии на нашето съвремие – автоимунните болести.

Какво означава да страдаш от автоимунно заболяване

Нормално, имунната система не атакува клетките на организма. Най-общо казано, когато вирус навлезне в организма ни, той предизвиква имунна реакция. Имунните клетки, например лимфоцитите се активизират и в тялото се създава възпаление.

Т-лимфоцитните клетки, които са част от вроденият имунен отговор, се опитват да елиминират всякакъв тип, потенциални, вредители. Т-лимфоцитите започват да произвеждат антитела, които се насочват към заплахата. Така организмът предотвратява по-сериозни последствия.

За да не започне имунната система да атакува клетките на организма, на помощ идват Т-помощни клетки, които имат за цел да предотвратят т.нар. автоимунитет.

Когато възникне нарушение в тази система имунитета започва да атакува клетките на организма.

Кога може да се предизвика автоимунна реакция

Атоимунното нарушение може да възникне по няколко начина:

  • Когато биологичния фактор (като паразит или бактерия) притежава антигени, подобни на биомолекулите на гостоприемника;
  • Когато нормалните телесни клетки се изменят;
  • Неспецифична стимулация на Т-помощните клетки;
  • Свързване на чужди вещества към тъкани на гостоприемника, след което те стават автоантигени;
  • Намалена функция на Т-супресорните клетки.

Какви са основните видове автоимунни нарушения

Автоимунните нарушения се делят на 3 големи групи, в зависимост от органите и системите, които засягат:

  • На изолирани от имунната система органи;
  • На неизолирани от имунната система органи;
  • На съединителната тъкан.

Автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи

Главна причина за тях са вирусните заболявания. Засягат се надбъбречните жлези, щитовидната жлеза, тестисите, очите и нервната система.

Най-често срещаните болести, от този тип са: Тиреоидит на Хашимото, множествена склероза, идиопатична болест на Адисон и др.

Автоимунни заболявания на неизолирани от имунната система органи

Тези болести възникват, най-често, след заболяване, протичащо с тежки тъканни и органни лезии. Те са известни като вторични автоимунни заболявания, които са органонеспецифични.

Примери за такъв тип автоимунитет са: хроничен гастрит, цироза на черния дроб, хемолитични анемии, лекарствени заболявания и др.

Автоимунни заболявания на съединителната тъкан

В тази група патологии също се образуват органо-неспецифични автоантитела. Те се определят, подобно на предходните, като вторични автоимунни заболявания.

Автоантителата атакуват антигените на ядрата на съединителната тъкан, независимо от това къде е локализирана тъканта в организма. Към тази група се причисляват: ревматоидният артрит, системният лупус еритематодес, склеродермия и др.