Какво е известно и какво още не се знае?
Коронавирусът продължава да шества из планетата вече почти 3 месеца, а властите от различни държави предприемат безпрецедентни мерки, за да спрат неговото разпространение.
Все още съществуват доста неясноти какво точно се случва в организма, когато го нападнат вирусните частици на коронавируса.
Не са малко фактите, които вече се изясниха по отношение на това как точно прогресира COVID-19.
Какво е известно сега и какво остава бяло петно
Как коронавирусът предизвиква инфекция
Вирусът се разпространява с помощта на капчици, които се разпръскват във въздуха при кашлица или при кихане. Капките, съдържащи вирусни частици, могат да попаднат в организма на заобикалящите носителя на вируса хора.
Капките също се отлагат по разположените наоколо повърхности и ако се докоснем до тях също можем да се заразим.
Ако вирусните частици попаднат в носа, заедно със слузта те бързо преодоляват носните пътища, за да се озоват на лигавиците на задната повърхност на гърлото. Там се прикрепват към определен рецептор на повърхността на клетките, и заразяването продължава.
Повърхността на вирусните частици има нещо като шипове, които представляват белтъчни структури, които проникват чрез клетъчните мембрани, като така подмамват рецепторите и имунната система.
Генетичният материал на вируса, всъщност играе ролята на изтребител-прихващащ, като преодолява всички защити на клетката и завладява. Дава ѝ команда да спре да изпълнява всички свои функции, за да може да осигури неговото размножаване.
Как този процес предизвиква значителни дихателни нарушения
С увеличаването на копията на вируса, от заразената клетка те обхващат съседните. Симптомите най-често започват с болки в гърлото и след това се появява суха кашлица.
След това вирусът започва постепенно да се разпространява по-надолу, като обхваща бронхите.
Когато достигне белите дробове, техните лигавиците буквално започват да се възпламеняват.
Възпалението може да увреди алвеолите – мехурчестите структури, в които протича газовият обмен между атмосферния въздух и кръвта.
Алвеолите преминават на извънреден режим на функциониране, за да наситят циркулиращата по цялото тяло кръв с кислород и да отстранят въглеродния диоксид от нея, който впоследствие се отделя от организма чрез издишване.
Вирусното увреждане на тъканите на белите дробове води до това, че стават уязвими пред лицето на бактериите.
Развива се оток и възпаление, за кислорода става все по-трудно проникването през лигавицата в кръвта, алвеолите се изпълват с течност, гной и със загинали клетки. Бързо прогресира вирусно-бактериалната пневмония.
Впоследствие е възможно развитие на тежко, което увеличава риска от летален изход, усложнение – остър респираторен дистрес-синдром, при който белите дробове изобщо престават да се насищат с кислород.
В тях се акумулира голямо количество течност, и пациентът трябва да бъде включен към апарат за изкуствена вентилация на белите дробове.
Причината за това развитие на събитията е т.нар. „цитокинова буря”, заради хиперактивност на имунната система, която се опитва да потисне огнището на възпаление в белите дробове, протича мощно, неконтролируемо освобождаване на определени белтъци, цитокини, които активизират имунните клетки в огнището на инфекцията.
Последните на свой ред освобождават поредна порция цитокини, и т.н. Резултатът е формирането на порочен кръг, който води до разрушение не само не само на увредената белодробна тъкан, но и на съседните здрави тъкани.
Как се разпространява коронавирусът в белите дробове
Професор от Чикагския университет е установил, че при разпространението си в белите дробове, коронавирусът избира доста нестандартна траектория.
Той анализира експертизите от аутопсиите на починали от COVID-19 в Китай, и установява, че вирусното нахлуване започва по периферията на двата бели дробове едновременно, и до момента, в който стигне до централните области, минава известно време.
С това се обяснява фактът, че първоначално в Ухан, където започва епидемията от коронавирус, по-късно прераснала в пандемия, много от случаите на заболяването не са могли веднага да бъдат открити.
Затова и множество хора със симптоми са били връщани от болниците, без каквото и да е лечение. Предположенията на лекарите са били, че са болни от нещо друго.
Връщаните от болниците или са се опитвали да потърсят помощ в други лечебни отделения.
Върнали се вкъщи, те заразявали членовете на своите семейства, или и други хора, с които са били в контакт, което става причина и за толкова широко разпространение на инфекцията.
Тази версия косвено се потвърждава и от скорошно изследване, проведено от екип учени от Медицинския институт към Медицинския център Маунт Синай.
Установява се, че при повече от половината от 121 души от китайски болници в началото на болестта са били с абсолютно нормални резултати от компютърната томография на белите дробове.
С прогресирането на заболяването обаче на КТ-скенера започва да се появява затъмняване в централните отдели на белите дробове.
Тези непрозрачни участъци на огнища на възпаление създават характерна картина, която веднага се забелязва от специалистите.
Белите дробове не са единствените засегнати от COVID-19
Съвсем не е задължително белите дробове да са единствените засегнати от COVID-19. Вирусните частици могат да засегнат много от органите, при които на епителните клетки присъства същия рецептор, към който се прикрепя вируса, както и на клетките на белодробния епител.
Затова и при част от хората симптомите на инфекцията се проявяват не като кашлица и пневмония, а като диария и болки в корема.
Това се потвърждава и от факта, че РНК на вируса е изолиран в пробите от изпражненията на заразените. Засега не е ясно дали вирусът може да се разпространява по този път. Вирусна РНК също е установена в кръвта на заразените.
Когато попадне в организма, вирусът може да зарази всички негови органи – сърце, бъбреци, а също костен мозък и кръвоносните съдове, и теоретично да предизвика у тях увреждания.
Освен това, ако имунната система започне да функционира на пределната си мощност, за да бъде преборена инфекцията, заради силната възпалителна реакция органите могат да откажат.
При немалко заразени освен пагубното въздействие на вируса върху организма се добавя и разрушителната сила на собствената имунна система, което увеличава риска от фатални последствия.
Засега не е известно как инфекцията действа на мозъка. Учените, изучаващи SARS вируса, предизвикващ атипична пневмония, стигат до извода, че в някои случаи инфекцията може да проникне в мозъка.
При отчитане на неотдавнашното сходство между SARS и COVID-19, авторите на статия в списание по медицинска вирусология смятат, че рискът от заразяване на част от нервните клетки при COVID-19 не трябва да се изключва.
Защо при някои хора болестта протича много тежко, а при други НЕ
При приблизително 80% от заразените новият коронавирус е със сравнително леки симптоми. Но останалите 20% боледуват значително по-тежко, а за приблизително 2% от заболелите болестта става смъртоносна.
Тежко протичане на COVID-19, изискващо включването на апаратна вентилация и към други системи за поддържане на живота, е възможно при хора от всички възрасти, дори при млади и напълно здрави.
Друг е въпросът, че в млада възраст шансовете за оцеляване са много по-големи, отколкото при възрастните и отслабени хора, а също и при тези, които страдат от други хронични, системни заболявания, например, от диабет, рак или хронична обструктивна белодробна болест.
Какво все още не е известно за COVID-19
Всъщност много неща, макар и болестта да напомня в много аспекти на атипична пневмония, а също и има проявления често срещащи се при грип и обикновена пневмония, все още не е ясно защо при различните хора болестта протича леко, а при други тежко.
Състоянието на някои от болните може да остане стабилно няколко седмици, а след това да се развие пневмония.
На някои им се струва, че оздравяват, а след това симптомите се завръщат с пълна сила. Професор от Южна Корея знае за случаи, при които се е стигнало до пълно оздравяване, а след това внезапно е настъпвала смърт.
При някои от заразените в Китай връщането на симптомите било свързано с развитието на бактериална инфекция в увредената белодробна тъкан, и те умирали от това заболяване, а не от самия вирус.
