Разбира се времето е пари. Затова ни се налага да пожертваме нещо и да определим приоритети. Пари или свобода – към какво се стремите? От избора всъщност зависи не само вашето благосъстояние.
Учени от университета на Британска Колумбия /Канада/ провели серия от експерименти, участниците в които били 4600 души, и установили, че хората, ценящи свободното време, като цяло са по-щастливи, отколкото тези, които поставят акцент върху доходите.
В рамките на изследването доброволците отговаряли на редица въпроси от реалния живот, за да могат психолозите да установят техните приоритети.
Например, биха се качили в самолет на нискотарифна компания и биха ли пътували по-дълго с прекачвания или биха заплатили повече, за да стигнат по-бързо до крайната точка; биха ли желали да съкратят малко продължителността на работния си ден, а заедно и с това и заплатата, или биха работили извънредно, за да получат допълнителен доход.
Друга двойка ежедневни решения – да се разходят по-далеч с евтин бензин или да стигнат с него само до дома; да вземат 50 долара кеш или да се възползват от дългосрочен купон за услуги за почистване с номинал от 120 долара. Изборът невинаги е очевиден, за сметка на това данните трябва да са обективни.
Установило се, че повече от половината от анкетираните повече ценят свободното си време, и най-важното, заради това са малко по-щастливи.
Въпреки внушителният размах, изследването има сериозно ограничение. В него взели участие работещи американци, канадски студенти и посетители на музея „Светът на науката“ във Ванкувър.
Не са анкетирани хора, които живеят под границата на бедността за американските и канадските стандарти, тъй като за бедните хора парите имат голямо значение що се отнася до житейските обстоятелства.
Като не е била установена връзка между избора на участниците техният пол, доходите и семейното им положение – поставянето на приоритетите е индивидуална работа.
Единствената установена връзка е, че колкото повече остаряват хора, толкова повече ценят времето си.
Да, и вероятно всеки от нас може да наблюдава тази взаимна зависимост върху себе си – когато навлизаме в зрелостта.
В периода след завършване на средното образование – 18-19 години, ние сме изключително амбициозни и затова ангажираме планираме изцяло времето си за постигане на някаква цел, като изобщо не си мислим и да си оставим няколко часа свободни за почивка.
Повечето младежи са толкова амбициозни, че са готови да работят и по празниците, изобщо да не почиват, но обикновено, когато станат на около 25 години осъзнават, че тази постоянна плътна ангажираност на времето, не ги е довела до желаната цел.
А напротив – повечето от планираните цели не са били реализирани, тъй като тяхното изпълнение е отлагано, поради разсеяност в резултат на липсата на почивка или нужда от сън.
Проблемът при всички младежи е поставянето на прекалено амбициозни цели в краткосрочен план, които на практика са нерелеализуеми, които ги кара да се чувстват нещастни.
Така че какво прави хората щастливи? Учените не знаят какъв е отговора на този въпрос. Но предполагат, че през свободното от работа време хората се занимават с неща, които в дългосрочна перспектива им дават чувство за удовлетвореност от собствения живот.
Психолозите се надяват, че заключенията от тяхното изследване ще тласнат хората към верния компромис между парите и свободата.
