Психолози от университета Нотингам и университета на щата Калифорния, САЩ, изследвали взаимовръзката между определени личностни характеристики и експресията на гени, контролиращи имунитета.
В проучването, участвали 120 души в добро здравословно състояние, 86 жени и 35 мъже на във възрастовия диапазон от 18-59 години. Възрастта на участниците била средно около 24 години, а съотношението между ръста и телесното тегло на доброволците, тоест ИТМ бил 23.
Всеки един от участниците попълнил самостоятелно въпросник, чиято цел била да се направи оценка на 5 базови личностни характеристики – екстровертност, невротизъм, откритост, отстъпчивост и добросъвестност.
Доброволците дали кръв, за да анализират учените експресията на гените. Изследователите отчели и фактори, които биха могли да окажат влияние на резултатите като тютюнопушене, регулярна консумация на алкохол и двигателна активност.
За да се анализира връзката между 5-те основни характеристики на човешката личност и двете групи гени, отговарящи за функцията на левкоцитите /кръвните клетки, които осигуряват защита организма от широк спектър заболявания/, като използвали високочувствителна технология, базирана на микрочипове.
Анализът на генната експресия на имунните клетки бил извършен в специализираната лаборатория към университета на щата Калифорния, САЩ. Установило се, че общителността обуславя повишена активност на провинфламаторните гени, а добросъвестността – е причина за отслабването на експресия на тези гени.
С други думи, имунитетът на хората, които най-вероятно се излагат на широк спектър болестотворни микроорганизми, поради своята общителност, тоест екстровертите, по-бързо се справят с инфекциозните заболявания и те по-рядко се наблюдава евентуално хронифициране.
А клетките на имунната система на тези, които по-рядко биват изложени на бактерии и вируси, заради това че винаги са по-предпазливи, поради типичната за тях добросъвестност, по-слабо реагират на инфекциозните микроорганизми.
Откритостта също била в корелация с отслабена активност на проинфламаторните гени, а за невротизма и отстъпчивостта не била установена подобна обусловеност.
Изследователите не успели да открият доказателства, които да потвърждят известната теория, че предразположеността към негативен начин на мислене е причина за влошаване на здравословното състояние.
Също така учените засега не са съвсем убедени, оказват ли влияние личностните характеристики на екпресията на гените на имунните клетки или напротив.
Но все авторите подчертават, че за да се твърди със сигурност това, е необходимо провеждането на още доста експерименти и изпитвания.
И новите данни биха могли окончателно да потвърдят истинността на отдавна наблюдаваните епидимиологични асоциации между типа характер на човека, физическото здраве и продължителността на живота.
