Каналикулит – това е възпалително заболяване, което е с остро и хронично протичане. При този патологичен процес се наблюдава увреждане на слъзните канали.
Развилото се на този фон възпаление е с инфекциозна природа и се предизвиква от различни представители на бактериалната или вирусна флора.
Какво е характерно за възпаление на слъзното каналче
Основни клинични проявления при тази патология са местна хиперемия и оток, а също и болезненост в проекцията на слъзните каналчета.
При остро протичане на каналикулит прогнозата е благоприятна. При хронични възпаления перспективата за оздравяване се определя като повод за безпокойство, поради вероятността от развитие на усложнения.
За заболяването е известно, че много рядко се развива от само себе си, обикновено е с вторична природа.
Първоначално се формира друго инфекциозно-възпалително огнище, а след това възпалението се разпространява към слъзните канали.
Най-често този патологичен процес се развива при хора над 40 години. Но в редки случаи е възможен и при деца. С това заболяване се усложняват около 70% от хламидийните инфекции, при която се засяга конюнктивата и роговицата на очната ябълка.
Съществува и гъбична форма на тази болест, която се среща по-често при жените.
Сред бактериите, които най-често предизвикват възпаление на слъзните канали са стафилококи, стрептококи, а също и ешерихия коли. Вирусната форма на заболяването най-често се предизвиква от аденовируси и херпесвируси.
Вирусът на обикновения херпес може да стане причина за доста груби структурни изменения в областта на слъзните канали.
Какво предизвиква гъбичната форма на болестта
При гъбична форма на каналикулит най-често инфектирането е с актиноминоцети. Но е известно, че актиноминоцетите са микроорганизми, които съчетават в себе си свойства както на бактерии, така и на плесени.
При заразяване с актиноменоцети тази болест се разглежда като псевдомикоза. Непосредствено гъбичната етиология на каналикулит се свързва с асперигили и подобни на дрожди гъбички от рода на Кандида.
Възпалението на слъзните канали се предизвиква и от специфична флора – бактерии на Кох, които предизвикват туберкулоза, бледна трепонема, провокатор на сифилис.
През последните години сифилистичното и туберкулозното възпаление на слъзните канали се среща много рядко, най-вече поради намаляване на заболеваемостта от сифилис и туберкулоза.
Симптоми, характерни за каналикулит
Симптомите при този патологичен процес се различават в зависимост от неговата природа. Острото възпаление се съпровожда с появата на отоци и зачервявания в областта над слъзните канали.
При палпация се установява определена болезненост и отделяне на слузести маси, които впоследствие придобиват гноен характер. Задължително клинично е обилното сълзене.
Гъбичният каналикулит се отличава със своите симптоми. Първоначално се появява леко сълзене.
С прогресирането на болестта възниква зачервяване в предния отдел на очната ябълка, което впоследствие се разпространява към разположените в близост структури.
Във вътрешния ъгъл на окото се натрупват сухи корички, присъстват сърбеж и парене. С течение на времето се присъединява отделяне на гноен ексудат.
Основната разлика от хроничната форма се състои в това, че при последната симптомите са много по-слабо изразени. Но въпреки оскъдността на клиничните проявления, при хроничната форма се наблюдават изразени структурни изменения в областта на очните ябълки.
Диагностика на болестта – защо се налага посещение при офталмолог
За да се установи правилно природата на тази болест, се препоръчва преглед при офталмолог, който да направи необходимите прегледи и да назначи подходящите изследвания.
Задължително се провежда диагностично промиване на слъзните канали. Патогенът може да се установи с помощта на микроскопско и бактериологично изследване, отделяно от засегнатата област.
Лечение и профилактика на възпалението
Първо, при такова възпаление е необходимо слъзните канали да се почистят от патологичните маси. Извършва се дрениране и впоследствие промиване на каналите с антисептични разтвори. От лекарствените препарати се използват кортикостероиди за локално приложение, антибиотици, антигъбични средства и т.н.
Основен метод за профилактика е своевременно саниране на съществуващите огнища на възпаление в разположените в близост органи.
За предотвратяване на развитие на възпаление на слъзните канали е необходимо да се използват и предпазни средства при полов контакт, тъй като е един от основните провокатори на болестта са хламидиите.
