Карантината винаги е била една от най-старите форми на обществена защита срещу заразни болести. Още преди да се разбере как точно се предават инфекции, хората са осъзнали нещо много просто, но също и толкова важно- социалната изолация може да спаси човешки животи, като например отделяне на болните от здравите.

С времето и динамиката на отделните десетилетия, карантината се превръща в медицинска мярка, но и в социален, и политически инструмент, който оформя цели общества. От времето на бубонната чума до тази на нашето време, а именно COVID-19, тя е доказвала положителни ефекти и леко отклонение от нормалния ритъм на живот.

Разберете повече какво представлява карантината през вековете и каква е нейната психология. Допълнителната интересна информация ще обогати Вашите знания и може би ще Ви подготви за по-нататъшни ситуации, за които се молим да не се случват в близкото бъдеще.

Първите карантини във Венеция

Нека започнем хронологично със събитията, поставили началото на идеята за карантината. Тя се появява в Италия в късното Средновековие и то по-конкретно във Венеция. В края на XVI век този град се радва на търговски цъфтеж, като ежедневно пристигат множество кораби със стока от чужбина.

Венеция е морска република, чиято сила зависи от непрекъснатия търговски поток, като нейните кораби пътуват до Близкия Изток, Северна Африка, Византия и Западна Европа. Но заедно с тези успехи идват и заразите и тук молитвите не са достатъчни.

Проблемът е реален и още по-ужасяващ- заразата влиза отвън, чрез хора и стоки и това води до радикалната идея, да се спре влизането в града на заразените. На италиански, концепцията за 40-дневната изолация се нарича “Quaranta giorni”, от където излиза думата „карантина“.

40 дни са достатъчно дълъг период, за да се проявят първите симптоми и дори символично число в християнската вяра (пост и пречистване).

По време на чумните епидемии, търговските кораби били задължени да чакат извън пристанището около 40 дни. Основните мерки били да се изолират корабите и потенциално болните хора от екипажа, да се наблюдават зорко пристигащите пътници и да се ограничи достъпа им до града.

По време на епидемията на бубонната чума се затварят цели квартали, като домовете на болните се маркират и запечатват. Липсата на медицинска компетенция често е водела до хаос и страх, но на фона на всичко това, карантината е била един смел и логичен подход към защита на здравите.

С времето Венеция създава специализирани места за изолация, които са известни още като „лазарети“, в които болните се отделят от здравите, корабите се пречистват, а стоките се проверяват и изолират също. За първи път властите приемат, че болестта може да се внесе и да се задържи, и тук е важна превенцията от масова зараза.

Ролята на санаториумите: Мост между лечение и изолация

През XIX век, когато туберкулозата се превръща в едно от най-разпространените опасни заболявания в Европа, обществото отново започва да търси начини за лечение и управление на заразата. Така се появяват санаториумите, като една сигурна институция за епохата в името на здравето на обществото.

По това време лекарите са вярвали, че голяма роля за добро здраве е имала околната среда, и ето защо санаториумите се изграждат на места, на които въздухът е най-чист- в планините или в близост до гористи местности, с много слънце и по-ниска влажност.

Животът в санаториума е строго регулиран и всички пациенти водят режим на своята почивка, хранене, физическа активност и престой на открито. Всичко се случва по график, с ясно разпределени часове за извършване на тези дейности, като целта е организмът да се пази, за да се пребори по-лесно с болестта.

За много хора санаториумите са последната надежда или дълга изолация без изход. Пациентите много често прекарват месеци или години далеч от своите близки, губейки своята социална роля. Но всичко това е в името на едно по-здраво общество.

Карантината на нашето време

Години по-късно, през 2020г светът се изправи срещу нова епидемия, която ще се споменава след време в историята под името COVID-19. Това е заболяване, което е причинено от коронавирус, който прилича на обикновен грип, но с много по-агресивна интензивност на симптомите.

За първи път в съвременната история карантината престава да бъде исторически или локален инструмент, превръщайки се в глобална социална реалност. И едновременно с това, е първата ситуация,в  която целият свят реагира едновременно с изолационни мерки.

Това включва затваряне на границите, локдаун на цели градове, на някои места се спира градският транспорт и масово затваряне на обществени заведения. Хората постепенно се адаптират към дистанционна работа и обучение, а приятелските събирания се ограничават до минимум.

Изолацията обхваща както болни, така и здрави хора, като се препоръчва да се излиза от дома само при необходимост. Общественият живот спира на пауза, но почти всичко продължава да върви тихо и дистанционно.

Макар физическата опасност да е различна от предишните исторически пандемии, психологическото въздействие е огромно, имайки предвид, че никой от нас не преминавал през болезнени периоди. Медиите започнаха все повече да говорят със страх и несигурност за тази болест, обществото бе залято с излишна и невярна информация, което промени тяхното възприятие за дори обикновения грип.