От обикновена инфекция на гърлото до необясними движения на ръцете, нестабилна походка и затруднения при рисуване, и писане. Предметите, които трябва да задържи, падат, а лицето започва да изразява емоции, които човекът не е искал да покаже.

Още по-страшното е, че и поведението започва да се променя- появява се раздразнителност, неконтролируем плач и затруднение в концентрацията. За някои хора това може да означава психологически проблем, но истината е по-сложна.

Защитният механизъм на тялото се превръща в източник на опасности и хаос, парадоксално, нали? Свързана с ревматичната треска, Хорея на Сиденхам е едно от най-силните доказателства за това, колко тясно са свързани имунната система и мозъкът.

Тя показва, че границата между физическо и психично заболяване е много по-размита, отколкото някога сме си представяли. Разберете повече за това неврологично усложнение в следващите редове.

Въведение в същността

Хореята на Сиденхам е известна още и като „Танцът на Свети Вит“ и засяга предимно малки деца, и юноши, които са претърпели стрептококова инфекция и ревматична треска. Само по себе си, тя представлява двигателно разстройство, което включва неволеви движения и промяна в поведението.

След инфекция, имунният отговор на организма може погрешно да атакува базалните ганглии и онази част от мозъка, която е отговорна за координацията на движенията. Това води до симптомите на хорея.

Възможно е да възникне и поради генетична предразположеност, която повишава чувствителността на организма към това усложнение. Автоимунният отговор може да доведе до възпаление в мозъка и да допринесе за развитието на хорея.

Какво се случва в мозъка

Антителата атакуват структури в мозъка, наречени базални ганглии. Това са области, които контролират движенията, координират мускулната активност и участват в поведението, и емоциите.

Но когато тези структури биват нарушени по някакъв начин, тогава движенията спират да бъдат координирани, губи се финият контрол и се появяват някои психични симптоми. Проблемът възниква, когато антителата преминават през кръвно-мозъчната бариера, особено ако тя е увредена след стрептококовата инфекция.

Това се отразява на движенията, мускулната координация и емоционалните реакции. След тази атака настъпват промени и в невротрансмитерите- неволева активност на допамина, нарушена инхибиторна функция и липса на нормални количества серотонин.

Автоантителата не само атакуват, но и предизвикват локално възпаление чрез активиране на имунните клетки в мозъка, освобождаване на възпалителни цитокини и нарушение на електрическата активност на невроните.

Чести симптоми на Хорея на Сиденхам

Симптомите могат да варират по тежест и могат да включват неволеви движения, които са бързи и неравномерни на ръцете, краката, и на лицето. Освен това, човекът може да стане много раздразнителен и да изпитва чувство за постоянна тъга, и безнадеждност, да изпитва затруднения при речта- устна и писмена, и да не успява да контролира движенията на лицето си.

В допълнение към хаотичните движения, се наблюдава и мускулна хипотония. Това означава, че мускулният тонус е сравнително ограничен, наблюдава се отпуснатост на крайниците и затруднено задържане на предмети.

Именно тази слабост допринася за несигурната походка и трудностите в ежедневните дейности. Симптомите могат да имат мигриращ характер, което означава, че преминават от една част на тялото в друга. Освен това, те могат да бъдат по-силни в едната част на денонощието и по-слаби в останалото време.

Някои особености

Хорея на Сиденхам има някои специфични времеви и клинични характеристики, които са отличителни от останалите неврологични заболявания. Това, което трябва да знаете, е, че симптомите не се проявяват веднага след стрептококовата инфекция, а обикновено има интервал между 2 и 6 седмици след ангина или скарлатина.

Най-често това забавено начало обърква родителите и лекарите, защото на пръв поглед, децата изглеждат здрави след прекарания вирус. Това, което може да се наблюдава при движенията, е асиметрично и много често можете да забележите, че само една част от тялото е засегната.

Проучвания показват, че заболяването се разпространява повече сред момичетата, а при възрастните Хорея на Сиденхам почти не се среща. Повечето симптоми често преминават за няколко месеца , но при хора, които не успяват да контролират добре инфекцията или не си правят редовни профилактични прегледи, може да се стигне до продължителна рецидивираща форма.

Диагностика и лечение

Лекарите се опират основно на анамнезата и симптомите на заболяването. Няма специфичен тест, който да го потвърди, но съвкупността от признаци позволява една качествена и сигурна оценка.

Важна е информацията за наличието или за отсъствието на стрептококова инфекция, която може да бъде или ангина, или скарлатина. Лекарят ще Ви попита за появата на неволеви движения, за промени в поведението и емоционалното състояние и за симптоми на ревматична треска.

Лекарят може да назначи и някои допълнителни движения, като например електрокардиограма или ехокардиография, за да провери за рискове от сърдечни увреждания. Лечението има три основни цели- да елиминира бактерията, да контролира неврологичните симптоми и да се направи профилактика на рецидиви.

Тук най-добра работа върши Пеницилинът, който може да се приложи както интрамускулно, така и перорално. При пациентите, които имат непоносимост към пеницилин, се използват макролиди, за да се изчистят остатъците от инфекцията. Физиотерапията, от своя страна, помага да се възстанови координацията и мускулният тонус, а при тревожност е препоръчителна психологическата подкрепа.