Внезапна пронизваща болка в лицето– трудно е да си представим болезнения лицев дискомфорт, но за съжаление той съществува. Сякаш някой боде с игла лицето ни или ни измъчва с електрошок.
Точно така, това е хронично заболяване, носещо името тригеминална невралгия и за хората, които страдат от него, това е ежедневие. То е известно още като „болката на лицето“, защото засяга тригеминалния нерв– петият черепно-мозъчен нерв, отговарящ за сетивността лицето и за част от лицевите мускули.
Искате да знаете повече за това заболяване? Останете още малко с нас, за да откриете истинската същност, продължителност и подходи към лечение.
Повече за същността на тригеминалната невралгия
Тригеминалната невралгия представлява хронично състояние, което се характеризира с болезнени пристъпи на остра болка на един или повече от клоновете на тригеминалния нерв. Обикновено засегнатите клонове са офталмичният (областта около очите), максилярния (горната челюст) и мандибуларния (долната челюст).
Това се случва по време на дъвчене, говорене, допир или лек вятър. ТН се разделя на два основни типа:
- Класическа– причинява се от съдова компресия на нерва;
- Вторична– свързва се с други заболявания, като например множествена склероза или тумор на мозъчния ствол.
Основен механизъм на болката е комбинация между съдово-компресионно увреждане на тригеминалния нерв, неправилна генерация на електрическите импулси или директно увреждане на нерва от травми или тумори (при вторичната). Крайната последица се характеризира със силна болка, която е внезапна и траеща между няколко секунди и минути.
Още за симптомите на тригеминална невралгия
Освен пронизващата внезапна болка, симптомите на ТН включват още и тикове на мускулатурата на лицето– болезнена контракция, описвана като едно от най-силните негативни усещания на лицето. Много е възможно в някои случаи да се наблюдават и пребледняване или зачервяване на лицето, както и аномалии при потоотделянето.
Причини за появата на тригеминалната невралгия
Най-засегнатата група са хората над 50-годишна възраст, но заболяването може да се прояви и при малки деца или юноши. По-голям процент от страдащите от ТН са жените.
Тя може да бъде причинена от няколко причини:
- Притискане на тригеминалния нерв от кръвоносен съд– това причинява износване или увреждане на защитното покритие около нерва;
- Наличие на множествена склероза, която причинява влошаване на миелиновата обвивка на тригеминалния нерв;
- Притискане на нерва поради наличие на тумор;
- Артериовенозна малформация (преплитане на нерви и вени);
- Операция на синусите или орална хирургия, която уврежда тригеминалния нерв;
- Инсулт или травма на лицето.
Диагностика и методи на лечение на тригеминалната невралгия
Диагностицирането на ТН е налице, когато се разгледа медицинската история на заболяването, заедно със симптомите и резултатите от физическите и неврологичните прегледи. За да се направи точната диагностика, трябва да бъдат изключени някои подобни усложнения, като например постхерпетична невралгия, клъстерни главоболия, дисфункция на челюстната става и мускулите, които отговарят за контрола на движението на челюстта.
За да се изключат всякакви опасения на тумор или множествена склероза, е необходимо да се направи ЯМР (ядрено – магнитен резонанс) и ако опасенията на лекарите за наличие на ТН са на прав път, тогава те изписват лечение със специални медикаменти, за да разберат дали има положителен резултат. Ако той бъде налице– диагнозата е правилна.
Пациентите, страдащи от ТН, трябва незабавно да започнат лечение в зависимост от напредъка и интензитета му– медикаментозно или хирургическо. В тежки случаи лекарствата не успяват съвсем да облекчат болката поради възможна резистентност към тях.
Следващата стъпка, която трябва да се предприеме е хирургичната намеса, като някои от тях се извършват амбулаторно, а някои по-сложни – под обща анестезия и с болничен престой от няколко дни. За да се блокира източникът на болка се налага интервенция чрез ризотомия– процедура, която цели да увреди нервните влакна чрез компресия с балон, инжекция с глицерол или радиочестотна лезия.
За това, кой метод е по-подходящ, решава лекарят, обсъждайки го предварително с пациента. Той му казва какви са потенциалните предимства и недостатъци на всеки един метод, след което се стига до консенсус и пациентът може да бъде подготвен за лечение.
