През XIX век съществува болест, която отнема хиляди животи, но и оформя представите за съдбата, и гениалността на личността. Тя бавно изтощава тялото, избелва кожата и придава на страдащия вид, който е почти неземен.
Това е туберкулозата- заболяването, за което една цяла епоха мисли като медицински проблем, причина за смърт, но и символ на духовна дълбочина. Какво представлява туберкулозата и как е възможно една такава болест да бъде толкова романтизирана?
Днес ще разберете малко повече за нея, обвързвайки я с някои исторически личности, които със сигурност са Ви познати от литературата, музиката и изобразителното изкуство. Днес не даваме съвети за добро здраве- днес обогатяваме Вашата обща култура. Останете още малко с нас.
Туберкулозата: Нейната страшна същност
Туберкулозата (наричана още „жълтата гостенка“) е хронична инфекция, която засяга няколко органа и системи в тялото. Сред тях най-често засегнатите са белите дробове (откъдето идва и белодробната туберкулоза), но може да засегне и лимфните възли, централната нервна система, сърцето, очите и кожата, както и органи от коремната кухина, и ставите.
Причинителят на тази болест е бактерията Mycobacterium tuberculosis, чиято издръжливост е много висока на всякакви условия (може да запази своите инфекциозни свойства върху различни предмети в продължение на 3 месеца). Основният начин на разпространение е по въздуха, при издишане, говор, кихане или кашляне.
Симптомите могат да включват обща физическа отпадналост, придружена с нощно изпотяване, загуба на телесно тегло, продължителна кашлица, храчки с кръв, потиснат имунитет, нарушени когнитивни функции и затруднения при движения заради остри болки в ставите. В световен мащаб, туберкулозата е една от най-разпространените причини за смъртни случаи в света.
В някои големи европейски градове тя причина за смъртта на всеки четвърти човек. Тя променя начина на живот в Европейските държави, особено в по-големите градове, където все повече хора се стичат, за да търсят работа и по-добър живот.
Една от най-важните особености е, че тя не засяга определена възраст или социална класа. Сред по-бедните тя се разпространява по-бързо заради лошите условия на живот, докато в интелектуалните среди се романтизира.
Туберкулозата получава още едно прозвище- „белият убиец“, защото прогресира бавно и често продължава месеци или години преди смъртта с болезнени симптоми. За да се засили рискът от развитие на заболяването, са необходими няколко фактора: Студени и по-влажни места на живеене, недохранване и постоянен труд, без качествена почивка.
Преди откриването на бактериалната природа на болестта, лечението е било ограничено до разходки на чист въздух, престой в санаториуми, смяна на климата и различни здравословни хранителни режими. Тези методи са забавяли прогресията, но не са лекували самата болест.
Тъй като по онова време не се е знаело как се разпространява болестта, обществото започва да изолира болните от здравите, скривайки ги в домовете им или избягвайки ги.
Защо се романтизира туберкулозата
Това, което прави болестта толкова интересна и доминираща в изкуството, е външният вид на страдащия човек- той е с бледа и мраморна кожа, отслабнал, изнемощял и с големи, блестящи очи. Образът на „туберкулозния човек“ започва да се свързва с дълбокото телесно и душевно страдание, с деликатността, и чувствителността на личността.
Иронията тук е, че когато става въпрос за симптоми на прогресираща болест, в културното въображение те се превръщат в белези на особена изключителност и красота. „Дългият финал“ и бавната прогресия на болестта създава драматичен наратив, представяйки страдащия като изгарящ бавно и мъчително.
От гледна точка на психологията, можем да кажем, че на тази болест се гледа като романтична, защото нейният произход не е бил съвсем ясен, но за сметка на това разпространението е било масово.
От мит към наука
Туберкулозата присъства в много литературни произведения и дори успява да покоси няколко исторически личности- Фредерик Шопен, Джон Кийтс, Емили Бронте, будейки все по-голям интерес от хората на изкуството. Но в края на XIX век тази романтична завеса пада постепенно и то благодарение на някои научни открития, които променят начина на мислене и разбиране за болестите изобщо.
През 1882г. Роберт Кох прави откритие, което драстично променя тогавашната посока на медицината, изследвайки бактерията-причинител и установявайки, че болестта не е наследствена. Той поставя болестта в категорията на инфекциозните усложнения, отваряйки път към лабораторно изследване и лечение.
За първи път болестта има конкретен, видим причинител, който може да бъде изучаван, и атакуван. След 1882г. вярванията, че тази болест се предава по наследство и, че засяга само чувствителните личности, тотално изчезват и се заменят с един нов, научен и достоверен модел:
Появява се бактерията, заразява организма, започват симптомите като основен механизъм на туберкулозата, следователно започват да се търсят методи за превенция. След като става ясно, че заболяването може да се предава, започва трескава подготовка по изграждането на нови бази на лечебни заведения, на хигиената се гледа по-сериозно- по-редовно проветряване, чист въздух, повече чистота.
В името на общественото здраве, градовете въвеждат мерки за намаляване на пренаселеността и замърсяванията, а едно от най-важните неща е, че хората се адаптират в търсенето на това заболяване още в ранен стадий на развитие.
