Кардиогенен шок – това е критично застрашаващо живота състояние, при което рязко се понижава съкратителната способност на миокарда, което води до изразено нарушение на кръвоснабдяването на всички жизненоважни органи и тъкани.

Кардиогенен шок – крайна степен на остра сърдечна недостатъчност

По своята същност това заболяване е крайна степен на остра сърдечна недостатъчност. В преобладаващия брой случаи този патологичен процес се развива на фона на инфаркт на миокарда, макар и да са възможни и други причини.

Проявява се с бързо понижаване на артериалното налягане, задъхване, пребледняване на кожата и с много други признаци.

Прогнозата при тази патология е неблагоприятна. Вероятността от летален изход може да се понижи само в случай, ако медицинска помощ бъде оказана в първите 30 минути от нейното възникване.

В противен случай това нарушение води до полиорганна недостатъчност, която завършва с гибел на болния човек.

Кардиогенният шок се развива при хора, страдащи от различни проблеми със сърдечно-съдовата система. Най-често са на над 45 години, макар и да има изключения.

Високо ниво на леталност въпреки напредването на медицината

Медицината през последните години напредна значително, но и днес нивото на леталност от тази патология е над 60%. Картината леко се променя при ранно оказване на медицинска помощ, в този случай леталността е около 30%.

В основата на развитие на тази болест е внезапно намаляване на съкратителната способност на миокарда в областта на лявата камера.

На фона на протичащите нарушения вътрешните органи не получават достатъчно количество кислород, с което се обуславя и съпътстващата клинична картина.

Най-честата причина за кардиогенен шок при 80% от развилите състоянието е инфаркт на миокарда. Според различни данни, с такова нарушение се сблъскват от 5 до 20% от хората, прекарали инфаркт.

Възможно е това да са специфични разстройства, ако патологичният процес обхваща повече от 40% от сърдечния мускул.

При малък обем на увредените тъкани тази патология най-често не се развива, тъй като останалите кардиомиоцити се компенсират с функционална недостатъчност на миокарда.

Приблизително в 1% от кардиогенният шок е предизвикан от инфекциозен възпалителен процес в областта на миокарда. Неговият механизъм на развитие е обусловен от увреждащото въздействие на инфекциозните токсини на кардиомиоцити.

Симптоми при кардиогенен шок

Най-ранен симптом при този патологичен процес е болката. Болковият синдром е с притискащ характер, локализиращ се зад гръдния кош и се разпространява на лявата половина на тялото.

Още едно задължително клинично проявление – това е рязко понижаване на артериалното налягане.

Систоличното налягане се понижава под 90 мм живачен стълб, пулсът се ускорява, става слаб и нишковиден.

Развиват се симптоми като затруднено дишане, пребледняване и цианоза на кожата.

За облекчаване на дишането, е необходимо да се заеме принудително седнало положение с наклонен торс напред.

При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата се развива оток на белите дробове, проявяващ се с бяла или розова пяна от устата.

Кожата става студена на допир и се покрива с пот. Въпреки това най-често възниква тахикардия, понякога и пулсът се забавя.

Допълнително се появяват симптоми като силна слабост, рязко понижаване или пълна липса на диуреза и загуба на съзнание.

Диагностика и лечение на болестта

Тази болест първоначално може да се заподозре въз основа на физикален преглед. От инструменталните диагностични методи най-голяма е ролята на електрокардиографията.

Паралелно се извършва оценка на биохимичните показатели на кръвта.

При кардиогенен шок е необходима спешна хоспитализация в реанимация. Отокът на белите дробове може да се ограничи с диуретици.

Назначава се нитроглицерин, нарколептични аналгетици и противоаритмични препарати, кардиотоници и т.н.

Един от най-важните моменти е повишаване на артериалното налягане. При необходимост болният се слага на изкуствено дишане, възможно е да се извършат и кардиохирургични интервенции.

Профилактика на възникване на кардиогенен шок

Принципите на профилактика се свеждат до предотвратяване на различни сърдечно-съдови заболявания. Препоръчва се да се води здравословен начин на живот, да се избягва стрес и физическо претоварване, а също и периодично да се правят планови изследвания.