Клептоманията е болест-мит. Всички са чували за нея – от юристи до малки деца.
Но каква е същността на това заболяване, много малко хора знаят.
От клептомания най-често страдат заможни хора,за които не представлява проблем да си купуват скъпи вещи, които от само себе си попадат в техния джоб.
Някога в САЩ всички крадци са били определяни като клептомани и наказанието им се заменяло с лечение.
По какво клептоманията се отличава от престъплението?
Открийте 4-те разлики
1. Кражбата при клептомания няма „комерсиална стойност“
Истинският клептоман няма да продаде откраднатото, почти никога не го използва, то изобщо не му е нужно.
2. Клептоманът никога не прави предварителни планове да открадне
Негова плячка са не пари или скъпи бижута или колиета, а дреболии, които са в полезрението му.
Клептомания в превод от гръцки означава импулсивно непреодолимо желание да откраднеш нещо.
3. Клептоманите страдат от своята страст
За разлика от повечето крадци.
Те мъчително се опитват да преодолеят своето желание да задигнат нещо, но невинаги успяват.
Страдащите от клептомания обикновено описват своето вътрешно състояние като невероятно напрежение, изгарящо от вътре желание.
И то може да се потуши само когато сложат в джоба някоя дреболия от горния рафт на супермаркета.
А веднага след кражбата настъпва облекчение, чувство за дълбоко удовлетворение, като след засищащ обяд или хубав секс.
Към това удовлетворение понякога се примесва чувство за неизказано удивление.
„Защо ми е тази дреболия? За какво изобщо ми е нужна, и какво да правят с нея?“
Понякога клептоманите връщат откраднатото обратно, понякога го съхраняват като ненужен трофей, но почти никога не го използват.
4. Толкова се срамуват от заболяването, че за тях е по-добре да бъдат признати за престъпници и да лежат в затвора, отколкото да си признаят, че са болни
Крадците постъпват точно обратното, те отричат до последно.
В криминалистиката основен критерий, по който клептоманът се различава от крадеца, е именно липсата на материална изгода. И това поражда голямо объркване.
В България диагноза „клептомания“ не се поставя на практика никога.
Доколкото всяка вещ си има цена, следователно, има и материална изгода.
И е безполезно да се доказва на съда, че на човек с доход значително над средното абсолютно не са му необходими откраднатите 50 броя разноцветни четки за зъби.
В САЩ пък е обратното, решението дали кражбата е проявление на заболяване или обикновена кражба се взема въз основа на показанията на задържания.
Тоест ако не е успял да продаде откраднатото, съвсем спокойно може да заяви, че тези 20 четки за зъби не са му необходими.
Не е смятал да ги продава, нито да ги използва.
Просто не е могъл да се въздържи.
Престъпници или жертви?
Колкото и да е странно, от клептомания най-често страдат състоятелни хора.
Мъжете боледуват по-рядко от жените.
Смята се, че средната възраст на клептомана е 36 години, но обикновено първите случаи на патологичната кражба се наблюдават още в детството.
За детската кражби и клептоманията трябва да се говори отделно.
Децата изобщо доста често крадат, тъй като все още напипват границите на позволеното.
Проверяват коя забрана може да се наруши, и коя не.
Това няма отношение към клептоманията, но ако родителите изпуснат този момент, кражбите могат да се превърнат от лош навик в развлечение.
