„Здравейте!” – казваме, когато срещнем някого, като така му пожелаваме здраве и благополучие.
„Здравей!” или „Здрасти!” ни отговаря събеседника. Това е толкова естествено – да пожелаеш на ближния да не боледува и да се радва на живота.
Неслучайно на 21 ноември се отбелязва Световен ден на приветствията, да поздравяваш е много по-приятно, отколкото да се сбогуваш.
Понякога бедата все пак се случва, и здравето изчезва някъде. Болестта се стреми да подчини на себе си всички.
Особено когато става въпрос за дете, което не разполага с възможностите на възрастен да се съпротивлява на заболяването.
И тогава на помощ в детското отделение идват клоуни. Със смешни носове, сапунени мехури и балони.
Защо в болницата трябва да се организира цирк? Уместно ли е това? Не вредят ли клоуните на лечебния процес?
Клоуни в болниците
Болничните клоуни са изобретение на американците. Първите клоуни в лечебните заведения в САЩ се появиха преди около 30 години, а след това идеята започна да се разпространява в различни държави.
В някои от тях клоуните са на щат към съответното лечебно заведение както лекарите и медицинските сестри. Те помагат на пациентите да не мислят само за болестта и да забравят за страха.
Понякога клоуните помагат малолетните жертви на насилие да преживеят по-леко случилото им се, участват в рехабилитацията.
У нас болнични клоуни се появиха преди около 10 години в „Пирогов”, а сега вече посещават и децата в Националната кардиологична болница, „Специализираната болница за активно лечение по детски болести – проф. д-р Иван Митев”, както и в Токуда.
Клоунът – витамин срещу болка и апатия
Децата в болницата не очакват от клоуна съжаление. Всички останали го правят – родители, медицински персонал.
И това съжаление невинаги е от полза на малчуганите. То създава усещане за безизходица и съпротивата срещу болестта сякаш се обезсмисля.
Някои родители казват на клоуните, че на детето му е зле и развеселяването му съвсем не е на място. И ги молят да си тръгнат.
Оставеното в покой дете съвсем не се чувства добре. Най-често става обратното – детето се затваря в себе си, престава да общува, дори с близките, отказва да яде. Връща се към живота едва, когато клоуните се върнат.
Болничните клоуни минават обучение, на които те се учат да бъдат партньори на децата в игрите, а също и техни слушатели.
В играта детето си връща онова, което болестта му е отнела – разбиране и контрол.
Колко време продължава посещението на клоуна в болницата
Това зависи от много обстоятелства. Но клоуните не са на щат и всичко зависи дали има достатъчно доброволци. Обикновено работят по няколко пъти на месец, по 2-4 часа.
Във всяко отделение клоуните прекарват по 10-20 минути. Обикновено, когато влизат в болницата те не се здрависват, сякаш не са си тръгнали.
А когато излизат не се сбогуват, за да не предизвикват тъга у децата. Тръгват си, за да се върнат скоро, и го правят след седмица или след няколко дни.
Ако родители или лекари са против визитата
Нищо не се случва, просто клоуните си тръгват. Да настояват, че трябва да развеселят детето, те нямат право.
Как стоят нещата с хигиената
Това е много сериозен въпрос, тъй като клоуните работят в инфекциозни отделения, и в хирургични, и в онкохематология, където децата са много уязвими към всякакви инфекции.
Всички доброволци минават задължителен курс по болнична хигиена, и строго спазват правилата.
Всички дрехи се произвеждат само от естествени материали. След всяко използване прането и дезинфекцията са задължителни. Обувките се обработват със спирт, играчките и реквизита се перат.
Всички клоуни минават редовно медицински прегледи. Дори подозрението за лека простуда е причина да се отложи посещението на малките пациенти.
Какви забрани съществуват за болничните клоуни
Не трябва да пушат преди работа, а вечерта преди идването в болницата важи забрана за употреба за алкохол. Под забрана са грубите думи. Детето не трябва да се пипа по частите от тялото, покрити с дрехи, защото там може да има рани или катетър.
Въпреки всички ограничения и изисквания, а и фактът, че болничните клоуни не са на щат, удовлетворението, което носи усмивката на малките пациенти, които се борят с тежка болест, е несравнимо.
