Поведението, което някога е помагало на нашите предци да оцеляват, ни пречи в съвременния свят.
През последните 12 хиляди години човечеството изминава дълъг път. Първоначално от ловец и събирач човекът се превръща в уседнал фермер, след това започва да строи градове, да усвоява писмеността, по-късно селското стопанство отстъпва на индустриалното общество.
Знанията се натрупвали все по-бързо и по-бързо, а анатомията и физиологията си остават същите, каквито са били и при първите Homo Sapiens.
Живеем в свят, в който не е нужно да се крием от хищници и всеки ден да си търсим прехрана. Повечето от нас имат покрив над главата и магазин наблизо. Но мозъкът ни е такъв, какъвто е преди 50 или 70 000 години.
Какво ни остана от предците? Да опитаме да изясним, какви теории са приети от научната общност и как те обясняват странното ни поведение днес.
Какво обяснява странните особености на мозъка
Преяждане
Трудно е да повярваме, но от затлъстяване днес умират повече, отколкото от недохранване. Излишествата от храна са ново явление.
Човешкият мозък се е развивал при условия на недостиг на храна, и затова нашите предци е трябвало постоянно да я търсят от различни източници – плодови дървета, корени – всичко, което е с високо съдържание на въглехидрати и които са основен източник на енергия.
Преди 50 000 години, ако нашите предци са видели поляна, пълна с плодове, те са изяждали толкова, колкото са могли и не са оставяли нищо за после. При ловците и събирачите не е имало излишества.
Светът от тогава се променил изключително много, но мозъкът. Затова и понякога ядем толкова, колкото не трябва.
Мозъкът и досега не може да повярва, че на неговия притежател храната му стига за утре и за следващата седмица.
Желание да поглеждаме в хладилника
Някои хора имат навика да отварят хладилника, за да погледнат храната в него и след това отново да го затварят. Изглежда нелогично. Всъщност е дори много логично.
Да се върнем към древния човек, който е бил готов винаги да изяде всички плодове на поляната или от дървото. Не е имал постоянен източник на храна, и затова основно е ангажиран с мисли за такава.
Палео мозъкът просто не може да повярва, че разполагаме с храна, докато не я видим. Дори и ако знаем, че е там. Затова понякога трябва да проверим на място ли е храната, ето защо отваряме хладилника.
Мозъкът има нужда от доказателства, че всичко е наред, за да се успокои. До следващия път.
Не обича здравословна храна
Навярно всеки може да си спомни случка от детството, когато е проявявал остра неприязън към лук, копър или магданоз, а някои като вече възрастни не могат да ги търпят и смятат, че не са вкусни.
Това може да се смята за каприз, но едва ли тази неприязън се е появила от нищото.
Във времената на лова и събирачеството, когато растенията не са били култивирани, обикновено са предизвиквали проблеми с храносмилането и дори отравяния.
Рецепторите на езика са се формирали при такива условия, за да можем да разпознаваме полезната и вредната храна.
Полезната и богата на въглехидрати храна е имала сладък вкус, а вредната и опасна – горчив.
Затова и любовта ни към сладките и високовъглехидратни храни е напълно логична. Преди 100 000 години никой не е и подозирал, че хранителните продукти, които се усвояват лесно, ще са в излишък и ако се прекалява с тях ще водят до затлъстяване и диабет.
Желание за клюки и сплетни
Сплетните се смятат за нещо подло и недостойно. Но антрополозите са на мнение, че такива разговори помагат на хората, които са в колектив, да се подкрепят.
Човек е социално същество и не може дълго време пълноценно да живее сам. Още преди създаването на първите селища хората са живеели на групи от 100 до 230, а най-често около 150 души.
Това число не е случайно. Показва броят на постоянните социални контакти, които може да поддържа един човек, а те се поддържат, благодарение на сплетни.
Хората, когато са в колектив, обсъждат не особено абстрактни неща, а социално значими.
За древен човек в малка група е било жизнено необходимо да знае, към кого да се обърне за помощ, на кого не трябва да се доверява и от кого точно трябва да се притеснява.
За тези, за които са клюките, не е било изгодно, тъй като са поставени в лоша светлина. Ако се говори лошо за теб, това означава, че ще спрат да ти помагат. Така са се утвърждавали нормите за поведение в древното общество.
